Вече две седмица Волен Сидеров е на позорния стълб. Причината е, че пред Цветанка Ризова в „На четири очи” спомена, че арестуваният Алексей Петров е имал нерегламентирани контакти с хора от посолството на Израел.
Причина била „тънката част”, сиреч слабостта на някои служители към платените услуги на млади дами. Това бил и поводът Петров да бъде назначен преди години в контраразузнаването. Сидеров съобщи новината твърде завоалирано, използва условни наклонения и всъщност останаха само съмнения дали това е така или не е.
Моментално заваляха реакции от различни страни. „Сидеров е манипулатор”! „Сидеров е антисемит”. „Буря от възмущения”. „Най-уплашени са очевидците на холокоста”, цитира един вестник представител на „Шалом” у нас. Яне Янев съобщи пък за силна тревога в кръгове на американската еврейска общност.
Не закъсня да се включи и пропагандният щаб на самия Петров, който лежи в ареста по обвинения, че е част, ако не и главата на българския „Октопод”. Появи се писмо ала Юлиус Фучек, в което Петров-Трактора се гневеше на Сидеров, но дваж повече на българската държава и правителство, че не са го защитили в този сюблимен момент. Петров изтъква личните си огромни заслуги за националната ни сигурност и недоумява, че другите не ги виждат. Ще съди и лидера на „Атака” за 50 ст. и публично извинение.
В един момент всички реакции се миксираха чрез медиите и заприличаха на фронт срещу антисемитското поведение на Сидеров. Криминалният елемент, който май трябваше да е основен, се изгуби по трасето, каквато е била вероятно целта на занятието поне за някои.
Всички тези реакции, гневни думи и коментари са част от реалния живот. Възможно е според дипломатическия език и протокол Сидеров да е нарушил бон тона. Има парламентарна комисия по етика – да каже.
Липсва обаче истинската обществена реакция. Сигурно защото, когато става дума за неща, свързани с Израел и евреите, повечето хора са особено внимателни. Не че няма какво да кажат, но не знаят как думите им ще бъдат изтълкувани.
В света има две еврейски енциклопедии, които се считат за основни източници на информация за историята, бита, нравите и постиженията на еврейската нация. Това са „Еврейска енциклопедия” на Брокхауз и Ефрон и енциклопедията на Ерш и Грубер. В тях евреите са описани като хора, „на които нищо човешко не им е чуждо” (казва го и Маркс, който също е евреин). От което следва, че да обвиниш някого в слабост към платена любов може да бъде клевета, но не и антисемитизъм.
В противен случай нещата могат да добият неочаквано и деликатно развитие, често дори неприятно. Александър Солженицин в своя труд „Двеста години заедно” признава, че понякога евреите са склонни да преувеличават някои факти и неща от историята си, когато това е в тяхна изгода. Всъщност черта, присъща на всички нации.
Давам си сметка, че темата е „ходене по тънък лед”, но реакциите по повод думите на Сидеров волно или неволно звучат и като упрек към българския избирател, че е допуснал „Атака” в парламента, а Сидеров на поста шеф на парламентарна комисия. Ще се въздържа от използването на клишетата за добрите, дори братски отношения между българи и евреи, за спасяването на българските евреи от концлагерите, за холокоста, Хитлер, Сталин и пр. По-скоро ще насоча вниманието ви към някои скорошни примери от живия живот.
В интервю за в. „168 часа” израелският посланик в София н.пр. Ноах Гал Гендлер казва: „Алексей Петров е добре известен в посолството от работата му в специалния отряд СОБТ, който охранява дълги години посолството, заради позицията си в ДАНС и заради отношенията си с компанията „Лев инс”. Става дума за делови отношения между посолството и него. Нито повече, нито по-малко.” Деловите отношения с него? Не би ли трябвало тези отношения да са с институциите, а не с отделни техни служители?
Ето обаче какво казва Шаул Шнайдер, представител на израелските акционери в застрахователната компания „Лев Инс” на специална пресконференция: „Алексей Петров не е нито акционер на „Лев Инс”, нито има сключен договор с компанията и не е неин служител. Не знам за никаква връзка на компанията с Алексей Петров. Наистина не разбирам - защо се свързва с него”. Това казва Шнайдер, което е обратното на казаното от н.пр. Гендлер. Подходящата дума в случая е „странно”...
Неотдавна българският министър-председател Бойко Борисов посети държавата Израел. Седмица преди пътуването му израелският в. „Аарец” публикува твърдения на външния министър Авигдор Либерман, че на Балканите, включително и в България, терористичната организация на Бен Ладен градяла свои клетки. София тогава не реагира публично. Реагираха обаче други страни, между които Босна и Херцеговина. От Тел Авив отговориха, че става дума не за военни формирования, а за фондации и неправителствени организации, които перат пари, с които се финансират терористични актове. Не врат, ами шия. По отношение на България израелското външно министерство обаче не отрони дума. Което оставя въпроса дали тук има клетки на Ал Кайда все още открит. Това обаче не прави г-н Либерман българофоб, макар подобни обвинения да са доста по-пиперливи от това някой да си поръча проститутка в свободното време...
През март 2010 г. пламна скандал между Тел Авив и Лондон. В реч пред британския парламент, посветена на убийството на високопоставен лидер на “Хамас” от предполагаеми агенти на израелското разузнаване “Мосад” с фалшиви британски паспорти, британският външен министър Дейвид Милибенд обяви, че Лондон може да посъветва британските поданици да се въздържат от пътувания до Израел заради доказаното им фалшифициране от страна на израелските служби за сигурност, съобщава The Times. Милибенд поиска от израелския си колега Авигдор Либерман официални гаранции, че инцидент, подобен на убийството на основателя на военното крило на “Хамас” Махмуд Ал Мабух, чийто атентатори използваха предимно подправени британски паспорти, никога повече няма да се повтори. Дейвид Милебанд да не би да е антисемит?
Някои кръгове в Израел обаче поискаха оставката на директора на „Мосад” Меир Даган - бивш генерал, който заема този пост вече осма година. Паспорти са били издавани и на името на граждани на от Ирландия, Франция и Германия, които също реагираха остро, без някой да ги обвинява в антисиметизъм.
И още. Преди време израелският президент Моше Кацав временно бе остранен от длъжност след обвинения за изнасилване. Президентът бе запоздозрян в изнасилване на бивша своя служителка, по времето когато е бил министър на туризма (1998 -1999 г.), както и в сексуален тормоз срещу три служителки от президентството. Главният прокурор Менахем Мазуз тогава обяви своето намерение да го обвини в изнасилване, сексуален тормоз, възпрепятстване решенията на правосъдието и заплахи срещу свидетели, за което законът предвижда 16 години затвор. Моше Кацав на свой ред отправи остри атаки по всички направления срещу пресата, полицията и главния прокурор, представяйки се като жертва на "лов на вещици" и на една "отровна и лъжлива" кампания.
Животът е шарен: един ден вали, след това грее слънче, после духва вятър...
Еврейският народ е създал една от най-универсалните притчи, поуките от която се отнасят абсолютно за всеки.
Евреин отишъл при равина и се заоплаквал:
- В къщи всичко върви зле: скандали с жената, децата не се учат добре, работата не спори. Посъветвай ме, какво да направя?
- Напиши табела „Няма винаги да бъде така” и я окачи на входната врата.
След месец евреинът се върнал щастлив:
- Всичко се нареди: и с работата, и с жената, и с децата... Да смъкна ли табелата?
- Нека повиси - отвърнал равинът.
На дипломатическия, както и на „тихия” фронт нещата никога не са такива, каквито изглеждат. Чуждестранните мисии понякога са обект на внимание от страна на службите за сигурност – така е в цял свят открай време. Израелската страна и „Мосад” познават тази „игра” може би по-добре от всички останали. Какво точно се е случвало между Алексей Петров и бивши служител/и на посолството на Израел в София е деликатен, макар и любопитен въпрос. Най-добре е нещата да се изяснят където и от когото трябва. Услужливи политици, медии и журналисти винаги ще се намерят да вдигнат шум, нерядко заради нечии интереси. И точно тук е заровено кучето. Лошият подбор може да провали целта. Случвало се е и в Израел, и в България. „Октоподите” плуват най-добре точно в такива води...
Севт ІІІ
тракийски цар
P.S. Сега ще ме обвинят в антисемитизъм и защита на Сидеров. Такива са законите на пропагандата. А аз просто съм един уморен цар на траките. Знам само, че евреите превърнаха пустинята в градина, а българите, които носят и моя ген, райската си държава - в бунище. Това ме боли, а не как ще ме нарекат.
Всъщност никога не съм обичал римляните, но това е друга тема. Но ги уважавах.
