Изобщо няма да е трудно да пресметнем колко прокурори публично са възроптали срещу начина, по който се управлява държавното обвинение и лично срещу шефа им Иван Гешев.
Броят им почти клони към нула, ако изключим публично известния „вечен враг“ на статуквото в системата и непримирим борец – следователят Бойко Атанасов. За дяволъка си, разбира се плаща щедро с непрестанен тормоз - проверки, дисциплинарни производства, заплахи за уволнения, наказания, изолация, медийни атаки и каквото се сетите още.
Към несъгласните може да се причисли и напусналия прокурор Андрей Янкулов, който през 2019 година изненадващо за всички реши да съблече червената тога. „Със смесени чувства на тъга и облекчение днес подадох оставката си като прокурор. Решението беше трудно, но добре обмислено и в никакъв случай – емоционалноУспех на всички колеги! Повече от всичко се надявам да опровергаете моя песимизъм за развитието на прокуратурата, като гарант за върховенството на правото в България“, написа лаконично той във Фейсбук, след което се включи в разследванията срещу корупцията на АКФ. Видяхме лицето му около разкритията за "Осемте джуджета".
Десетки прокурори, обаче могат да минат за т. нар. прикрити бунтовници. Съвсем разбираемо се гневят срещу безобразията в прокуратурата. Яростно, но само на думи и то казани под сурдинка негодуват както срещу поръчковите дела, чиято цел е да се смачка някой неудобен човечец или бизнес, така и срещу безпардонната закрила на властимащи и предприемачи, които с делата си очеизвадно „плачат“ да бъдат разследвани. Знаете как прокуратурата действа с данни за пачки, кюлчета, Мата Хари, обществени поръчки. Никак!
Тези прокурори също не могат да си намерят място от възмущение и споделят неволите, които са принудени да търпят, пред колеги, с които са „от една порода“, журналисти, приятели, дори политици. Но не намират и грам смелост да се опълчат открито, да застанат с лицата и имената си, да назоват проблемите и да посочат техния корен. Казват, че това било равносилно да хвърлиш камък върху главата си и да се надяваш, че земното притегляне няма да подейства.
Един от сериозните бичове за непослушните редови прокурори е командироването. С мотива „поради необходимост“, каквато на практика изобщо не съществува, „враговете“ се изпращат за дълго от големия, в малкия град, но по възможност на другия край на България. Така страда не само „грешникът“, но и неговото семейство, и близки. Наказанието се приема почти за равносилно да те пратят каторга в Сибир. Така на „тихо и спокойно“ място, сгафилият държавен обвинител ще има достатъчно време да преосмисли поведението си и да го синхронизира с „партийната линия“. Примери в тази посока колкото щете.
Дисциплинарните производства и наказанията са друга изпитана и работеща форми за въздействие спрямо по-инатливите и вориглави глави в прокуратурата. Още по-демотивиращо е, когато едно дело, ако не се води по правилата на онези отгоре, просто ти го взимат и го дават на друг – послушен колега. Или пък ти „зачисляват“ за помощ обвинители, а теб тактично те изкарват от играта, пращайки те в „девета глуха“. Разбираш, че усърдието да стигнеш до истината зависи от волята на обитателите на властовия център. Целта на всички дисциплиниращи мерки е да всяват страх. И да парализират умовете на подчинените на Гешев, че само с едно щракване на пръста, кариерата, живота, съдбата и мечтите ти отиват по дяволите.
Днес всички сочат обвинител №1 Иван Гешев за главен виновник за дереджето на прокуратурата. И с право. Но зад него стои цяла армия от послушни административни ръководители на прокуратури, които веднага щом им „свирнат“, са готови не само да козируват, но и да целуват. Именно чрез тях върхушката на прокуратурата държи в примка „главата“ на всеки обвинител. Затова и така бленуваната промяна не би могла да стане факт без техните оставки.
Факт е, че прокурорите обичат да се ослушват. Сверяват часовниците си най-вече по действията на политиците и съвсем очаквано подхождат с недоверие към голяма част от обещанията им. Защото години наред са се нагледали на срамни сцени, при които докато представители на политическия и прокурорски небосклон се плюят в ефир, „на тъмно“ се договарят и прегръщат. Затова и на последната проверка за уж случайното разпределение на делата в прокуратурата, се гледа повече като на поредна бутафорна димка. Заберязвате ли, че по тази тема вече дори не се говори?!
Прокурорите – бунтовници споделят, че чакат реални действия, а не оправдания на политиците, че тази или онази промяна в съдебната власт щели да станат трудно и трябвало да се чака, че Гешев можел да се махне с „клизма“, а ВСС едва ли не са си бетон. Категорични са, че спешна промяна в Закона за съдебната власт, а не политически препирни и заигравки в пленарна зала, ще отприщи вълната на големите очаквания и ще позволи така жадуваните промени в забатаченото ни правосъдие да се случат.
По всичко личи, че Иван Гешев не се готви, а вече е готов за война с тези, които му искат „главата“. И най-вероятно докато разполага с лостовете, с които може да всява страх и да държи в подчинение подопечната си армия от прокурори, и косъм няма да падне от главата му. Затова от реалните действия на новите политици срещу мафията, окупирала и държавното обвинение зависят дали бунтовниците в прокуратурата ще намерят сили да вдигнат глава или ще продължат да си живеят в будна кома.
Невена Миткова
