"Застарява населението. Ако се погледнат данните между преброяванията, съотношението на децата и възрастните се е обърнало. Докато през 1992 г. 24% от населението е било до 17 години, а 14% – над 65, сега е точно обратното. Имаме изразен негативен процес на застаряване, който се дължи както на високата смъртност и ниската раждаемост, така и на миграцията."
Това посочи директорът на дирекция "Демографска и социална статистика" в НСИ Магдалена Костова пред Bulgaria ON AIR.
По думите ѝ фактът, че предимно млади хора емигрират в чужбина, допълнително влошава отрицателния прираст на населението.
"За съжаление, на това преброяване и населението в активна възраст намалява. Една от причините е, че има големи кохорти от родено население през 50-те и 60-те години на миналия век. Тогава са се раждали по 150 хил. деца, докато сега се раждат средно 57 хил. Тези хора сега влизат в пенсионна възраст", изтъкна Костова.
Тя обясни и разликата между преброяването на НСИ и Регистъра на населението на ГРАО, който се използва за направата на избирателните списъци, според които 8,5 млн. българи имат право на глас.
"Целта на този регистър е осигуряване на административни услуги, включително и правото на глас. Нашата цел е да преброим реално пребиваващите на територията на страната, тъй като те са обект на политики. Различни са целите и не бива да се смесват двете числа", категорична бе Костова.
Според нея българите в чужбина са около 2 млн. – това е разликата между българските граждани, според Регистъра на населението на ГРАO и преброените от НСИ българи.
