В 124 паметника, подредени в 19 витрини и 8 постера с множество цветни фотоса, ще оживеят българското четмо и писмо. Представени в камерна изложба "Аз писах...Българска кирилска епиграфика", с нея Националния археологически музей в столицата ще отбележи международната инициатива “Нощ на музеите”.
“Тази изложба е посветена на светлия български празник 24 май. Тя е опит да се запълни една празнина в познанието на хората за българската писменост, за характерните исторически извори, сравнително непознати за широката публика, но с доказана стойност за нашата история и култура. Интересни за учените, но не толкова впечатляващи за публиката, експонатите в изложбата са представени така, че по някакъв начин да заговорят на зрителите чрез своите скрити послания”, казват организаторите.
По думите на кураторът на изложбата ст.н.с. ІІ ст. д-р Коста Хаджиев във временната експозиция са представени четири групи паметници – рунически надписи, надписи на гръцки, на глаголица и на кирилица. Те са изпълнени върху камък, керамика, метал, дърво, тъкани, мазилка и стенописи. Поради тяхното голяма разнообразие, те не могат да бъдат представени само в оригинали, затова някои от тях са показани чрез преписи и фотографии.
Строителен надпис от Цар Михаил Шишман (1323 – 1330),
Велико Търново, сн.Красимир Георгиев
Подредени в три общи раздела: “Власт и църква”, “Книжовни центрове”, “Човекът – бит представи”, всеки един експонат е своеобразен разказ за онова далечно време, изпълнено с много духовност и жажда за познание. И макар повечето да изглеждат внездрачни, в тях е съхранено знание както за самия характер на писмеността и нейната историческа стойност, така и за особеностите на бита, светоусещанията и традициите на средновековните българи и мястото на словото в техния духовен живот.
“Според тогавашния човек буквите играят ролята на молитва”, казва Катя Меламед, познавач на средновековните епиграфски паметници. “В неговите представи през средните векове писмото има божествен произход. Умението да се изписва е бижий дар и средство за изразяване на вярата в бог, стремеж за общуване с него. А в знака на отделните букви има повече физическо въздействие, в него се влага повече магически смисъл. Конкретно проявление на това са многобройните амулети за здраве, срещу болести и природни бедствия”, разказва тя.
В същото време грамотността е била повод за гордост и паметниците от българското средновековието недвусмислено го доказват. Тогава пишещите хора са били значителен процент от нашия народ. Те са представлявали различните слоеве на обществото – като се започне от царя и се стига до гражданина; от патриарха до монаха и селянина. Нещо повече, грамотните люде са се делели на три групи, според уменията и степента на образованост, която са получили - доброписец, калиграф и граматик, обяснява Коста Хаджиев.
В изложбата “АЗ ПИСАХ ...” могат да се видят едни от най-старите епиграфски паметници от средновековния манастир при от с.Равна, Варненско. Откритите повече от 350 каменни надписи и още толкова уникални рисунки учените датират към средата 9 век и ги свързват с управлението на княз Борис.
Подвъзглавие от гроб на монах: “В началото бе словото”,
ХІІІ – ХVІ век, сн. Красимир Георгиев
Сред най-забележителните паметниците в експозицията е Битолския надпис на цар Иван Владислав от 1015-1016 година. "Той е намерен в Република Македония, а възстановката на текста е на Йордан Заимов. Ние притежаваме копие от този надпис. В него владетеля е наречен “самодържец български”, а градът е “укрепен за защита на българите”, което доказва категорично българския характер на тогавашното население в днешна Македония", обяснява кураторът на изложбата.
Текстът, изсечен върху каменната плоча, гласи: “През 6523 г. от сътворението на света обнови се тая крепост, зидана и правена от Йоан Самодържец български и с помощта и с молитвите на пресветата владичица наша Богородица и със застъпничеството на 12-те върховните апостоли, тази крепост бе направена за убежище и за спасение и за живота на българите. Започната беше крепостта Битола през месец октомври в 20-я ден, а се завърши през месец...
...
в края, тоя самодържец беше българин по род унук на Никола и на Рипсимия, благоверните, син на Арон, който е брат на Самуил царя самодържавен, и които двама разбиха Щипон гръцката войска на цар Василий, където бе взето злато... а този в ... цар разбит биде от цар Василий в 6522 г. от сътворението на света в Ключ и почина в края на лятото”.
Специално място е отделено на редица официални надписи – интересни печати, монети, пръстени-печати на български царе и велможи, които показват, че царската институция от край време се е отъждествявала с държавата и с българщината изобщо.
Златен пръстен на болярин Витомир, ХІІІ – ХVІ век,
сн. Красимир Георгиев
Изложбата "Аз писах...Българска кирилска епиграфика" се открива на 15 май от 18 часа в залите на Националния археологически музей (НАИМ при БАН) и ще бъде отворена за посещения до 30 септември 2010 година.
Нейни създатели са специалисти от НАИМ при БАН, със съдействието на Националния исторически музей – София, Регионалните исторически музеи в Русе, Силистра, Шумен, Перник, Варна, Исторически музей – Провадия, Архитектурно-исторически резерват – Плиска и Археологически музей – Велики Преслав.
