За първи път от години цената на тон брашно прехвърли 1000 лева. Опаковките също поскъпнаха, а движението в цената на солта е от 12 стотинки до 1.60 лева. Това притеснение изрази в ефира на БНР председателят на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите Мариана Кукушева.
„Ще оцелеят фирми, които са енергоспестителни, които имат модерно производство, които имат финансови запаси, които поддържат квалифицирана работна ръка, които имат сигурен пазар. Тъй като работим в ситуация на форсмажор, най-големия удар ще поемат малките квартални пекарни, които нямат финансови ресурси, за да покрият трупащи се загуби“, смята тя.
По думите й свиващият се бюджет за готови закуски ще се отрази неминуемо на малките производители, които имат точно определен асортимент.
„Хлебопроизводството и сладкарството са най-енергоемкият бранш в преработвателната промишленост. Хлябът се произвежда предимно вечер“, отбеляза Кукушева.
„Ако енергията се покачи в рамките на 400%, синьото гориво се покачи 500%. При нас двата енергоизточника са структуроопределящи за стойността на хляба“, обясни тя.
„Голямото количество реколта не определя цената на пшеницата, тя е борсова стока, а в резултат на пандемията и напечатаните пари има много свободни пари, които търсят стоки“, допълни Мариана Кукушева.
Според нея е мит заиграването с грамажа на хляба.
„Намаляването на грамажа с 20 до 50 грама едва ли би могъл да реши въпроса с декапитализацията на съответният хлебопроизводител“, коментира тя, като не отрече, че има и такива опити.
Въпреки всичко Мариана Кукушева остава песимист, че браншът ще оцелее 100% под напора на високите цени.
Тя припомни предложението да бъде въведен 9% ДДС за всички храни у нас: Потребителят заслужава тази социална стъпка“.
По-скъпият газ повлече след себе си и хляба. Цената му не спира да се покачва стремглаво. Прогнозите са скокът да се задържи. В момента за 700 грама плащаме около 1,40, а килото удря 2 лв.
За времето, когато хлябът струваше едва 0,15 лв. и как се повишиха цените му, четете тук.
