За стотици хиляди гласоподаватели в България и други бивши комунистически държави има едно нещо, което е по-лошо от високите сметки за ток, скъпото гориво или супермаркет, който спира да дава найлонови торбички безплатно и това е създаден от системата комунист на заплата от КГБ.
Това пише авторът Рамиро Остин в анализ за изданието The Brussels Times:
Една обща тема, с която се сблъскваме, когато четем за страните от Източния блок след падането на комунизма, е разочарованието, което много избиратели изпитаха, след като правителствата в преход, не успяха да изпълнят обещанията си. Това доведе до преструктуриране на политическите сили, което вдъхна нов живот на старите социалистически партии, които никога не бяха напуснали политическата арена. За мнозина това беше отхвърляне на един вид Дарвинов капитализъм, който възнаграждаваше добре безскрупулните. По-възрастните селски и градски избиратели гласуваха за политици, които им предложиха сигурността от миналото. По-добре да имаш покрив над главата си и прилична пенсия, отколкото добра сделка за Mercedes Benz от място, където никой не може да си позволи да си купи кола.
Привлекателността на тези социалистически партии и техните политики намаляват отново, когато новите дясноцентристки партии започнаха да се борят за власт. Те достигнаха до избиратели, които при никакви обстоятелства не биха гласували за социалист, независимо дали е от старата школа или преоткрит „социалдемократ“ с връзки с бившия партиен апарат. Сега в края на 50-те си години или повече, много от тях все още отиват да гласуват. И презрението, което все още изпитват към системата, която Сталин изгради, обяснява защо много от тях се чувстват разочаровани, когато на власт идва социалистическо правителство или коалиционно правителство с видни социалисти на ключови позиции. Това се случи наскоро в България и много граждани са ядосани.
След като изпревари останалите партии с 25,67% от гласовете на изборите през ноември 2021 г., училият в Харвард Кирил Петков и неговата новосформирана партия “Продължаваме Промяната” сформира „коалиция на почтените“ с “Демократична България”, от което е част “Зелено движение”, партията на телевизионния водещ Слави Трифонов и Българската социалистическа партия. Петков и екипът му проведоха успешна кампания срещу корупцията и избирателите дойдоха до урните, за да изразят гнева си срещу бившия премиер Бойко Борисов и неговата партия ГЕРБ.
Борислав Сандов от “Зелено движение”, известен природозащитник, свързан с протестите „Спаси Пирин“, беше назначен за министър на околната среда и водите. Гласовито и предимно с градско малцинство, "Зелените" в България се очертаха като жизнеспособна, гражданска и политическа сила и спечелиха победи срещу дърводобивни и други интереси.
Ангела Меркел можеше да каже за Бойко Борисов това, което Франклин Делано Рузвелт за никарагуанския диктатор Анастасио Сомоса Гарсия: "Той може да е кучи син, но е наш кучи син." Това е причината Борисов да пътува в и извън Брюксел в продължение на години, без дори да получи удар през ръцете, въпреки обвиненията за корупция и лошо управление у дома.
Борисов, проницателен и “народен” политик, знаеше как да се справи с колегите и финансиращите го в Брюксел. Той не трябваше да прави никакви идеологически жертви, за да се присъедини към НАТО и ЕС, две институции, в които той и неговите избиратели вярваха от самото начало. Така че работата му в Брюксел, що се отнася до него, беше да покаже на Меркел и други лидери, че е нескъпоструващ и надежден съюзник , на когото може да се разчита за важни гласове в Съвета.
700 000 активни гласоподаватели на ГЕРБ не е за пренебрегване в страна с малко под 7 милиона души. Много от тях се “разплакаха”, след като Петков направи коалиция със социалистите. Възрастните избиратели в цяла България веднага потвърдиха подозренията си, когато Петков предложи министерски постове на омразната БСП, включително важното министерство на икономиката и индустрията на Корнелия Нинова, председател на БСП. За много от тях ГЕРБ в България беше невидимата ръка на Кремъл.
Не помогна и това, че Румен Радев, бивш член на БСП, беше преизбран за президент на страната, пост, който го прави главнокомандващ на Българската армия и символичен държавен глава.
Руското влияние
Критиците на ГЕРБ, при всичките им приказки за „агенти на КГБ” и заговорници, имат право: руското влияние в България е реално. През 2014 г., когато Волен Сидеров и неговата крайнодясна партия “Атака” се състезаваха на изборите, билбордове с гневното лице на Сидеров се появиха за една нощ из цяла София. Русофил и евроскептик, Сидеров стартира кампанията си в Москва и се върна в България, пълен с пари за неуспешния си медиен блиц.
Освен това е добре известно, че България е изцяло зависима от руския газ (може ли да кажем, че Западна Европа е полузависима?), по-голямата част от който се доставя от газопровода „Турски поток“, който минава през Черно море. Имаше инвестиции във вятърни и слънчеви мощности. Но не е достатъчно за страна, благословена със същото количество слънчева светлина като Гърция. Неотдавна Европейската комисия започна процедура за нарушение срещу България, след като правителството набързо възложи договор на руска енергийна фирма, свързана с Генадий Тимченко, руския милиардер и съюзник на Путин, който е и в списъка “Магнитски”.
Руското влияние в България не спира дотук: руските инвеститори притежават хиляди имоти в България. Ферми, хотели, ваканционни къщи и апартаменти по Черноморието. Аз самия знам за едно лозе в склоновете на Средна гора, което е съсобственост на руснак, луксозно място, построено със структурните фондове на ЕС. Руските туристи поднасят венци под монументалната статуя на руския войник Альоша, освободителя на България или предвестника на сталинския комунизъм, в зависимост от това кого питате.
Накратко, ако някой се опита да омаловажи руското влияние в България или връзките на България с Русия, би било добре да прочете повече за Българската социалистическа партия и други националистически партии и какво мислят за НАТО, ЕС, инвазията в Крим или “изкуфелия” Джо Байдън.
При липса на амбициозна държавна политика за революция в енергийния сектор, България ще остане енергийно зависима от Русия в обозримо бъдеще и много политически сили в страната ще продължат да изпълняват заповедите на Путин.
Премиерът Петков сигнализира, че България повече няма да толерира укриването на данъци от Лукойл , руската енергийна компания, за която се твърди, че има занижени печалби в България в продължение на почти десетилетие и в момента се разследва от КЗК.
Въпреки горепосочените усилия, правителството направи съвсем малко, за да приоритизира необходимия енергиен преход и изглежда не бърза да промени енергийното статукво. (Само миналата година, докато беше част от служебно правителство, назначено от Радев, Петков подписа петиция в подкрепа на въглищен комплекс в Централна България, който изгаря кафяви въглища, най-замърсяващия вид въглища.)
“Зелено движение” и техните съюзници, сега в правителството, трябва да изиграят ролята си тук. Те могат да мобилизират своята база и да изградят подкрепа за този преход в рамките на правителството.
В очакване на бъдещи избори те дори може да спечелят неочаквани гласоподаватели, ако се изправят срещу Путин и неговите приближени. И посланието е ясно: България трябва да се стреми към чиста енергия и енергийна независимост и няма да толерира корупционните мрежи на покровителството на изкопаемите горива, които да се простират чак до Кремъл.
Изкопаемите горива са причината руснаците да летят до София с частни самолети, за да изкривят законодателството на ЕС и да се опитат да насочат делата на страната в тяхна полза. Борисов, Радев, Нинова – старите комунисти и десните националисти – всички са в джоба на конгломератите за изкопаеми горива. Борисов, въпреки всичките си про-европейски приказки, е приятел на съмишленика си Путин - нещо, което посолството на САЩ в София отбелязва през годините. Що се отнася до Нинова, тя влезе в заглавията неотдавна, след като разкритикува санкциите на ЕС срещу Русия.
Младите градски избиратели в София може да повдигнат вежди, когато чичо от провинцията обвини „агентите на КГБ“, които командват парада в София. Но, както се оказва, тези по-възрастни избиратели не са далеч от истината. Тези „съветски комисари от последните дни“ и секурократи все още са наоколо. Но те вече не работят за СИВ или КГБ. Те са на заплати на енергийните компании и държавните банки, които поддържат автокрацията на Путин.
Има много партии, които се опитват да спечелят тези антисоциалистически гласове, а Русия прави каквото може, за да ги подведе с лъжи за изменението на климата и неизбежния енергиен преход. "Зелено движение" трябва да се противопостави на тези дезинформационни кампании и да очертае политическа основа между дясноцентристките почитатели на Путин и русофилските социалисти. По този начин те ще напомнят на избирателите и техните коалиционни съюзници – „Харвардите” и Слави Трифонов – че много е заложено на карта, когато става дума за енергийна независимост, включително българската автономия, демокрация и управлението на ценните природни дадености на България.
Превод и редакция: Фрог нюз
