Решението на Европейския съд за правата на човека в Страсбург ни казва, че политиците най-после трябва да постигнат консенсус и институциите, които контролират използването на СПС да заработят и да бъдат подобрени. Трябва да бъде обезпечена истинската им независимост. Оказа се, че създадените институции не работят, Бюрото за контрол на СРС е марионетна институция, която не извършва реален контрол. Бюрото се оказа с вързани ръце.
Това заяви пред ФрогНюз адв. Александър Кашъмов.
Вчера стана ясно, че той и колегата му Михаил Екимджиев са осъдили България в Страсбург заради прекомерното и безконтролно подслушване с използване на специални разузнавателни средства и трафични данни от мобилните оператори. Според ЕСПЧ у нас няма гаранции, че тези служби работят срещу произвол и злоупотреба със СРС.
Ето и цялото интервю:
Адв. Кашъмов, вчерашното решение на Страсбург не е първото, за съжаление. Какво ни казват за пореден път от Европа?
Това решение има общоевропейско значение. Говорим за стандарт, приложим във всички държави-членки на Съвета на Европа. За България това е второ подобно нарушение и това е прецедент. Става дума за текстове, свързани с тайните подслушвания. България е една от много малкото държави, които са осъждани за наличието на тайни системи, в които човешките права не са гарантирани. Това е сериозна констатация за продължаващи проблеми.
Решението е в обем на 94 страни;и и се фокусира върху това, че Националното бюро за контрол на СРС не успя да изпълни своята роля на контрольор по отношение на данните. В някои отношения такъв контрол дори не съществува. С две думи проблемът е, че системата за контрол не е налице. Съдът в Страсбург приема, че през последните години са извършени законови промени, но те не обезпечават защитата на правата на човека.
Какви промени са извършени от първото решение през 2007 досега?
На първо място промени бяха направени в самия Закон за СРС. На второ - в Закона за електронните съобщения. Има и две решения по конституционни дела. Междувременно беше извършена реформа в службите за сигурност, която също има отношение по въпроса. Въпреки всички тези стъпки обаче защитата все още е недостатъчна и това може да се види в някои конкретни неща.
Например?
В хода на делото представителите на правителството поддържаха тезата, че ресорната парламентарна комисия, която бе създадена, може да получава сигнали от граждани. Но няма публичен правилник за дейността й. През последните години и докладите на тази комисия станаха недостъпни, спряха да се публикуват. Всички тези системи на непрозрачност и неефективност оставиха възможност тази система за следене да бъде използвана за постигане на политически и икономически цели.
Можем да се сетим за някои по-сериозни скандали. Например старата "Галерия" - делото за масово подслушване на политици и журналисти през 2008 г., делото "Червей" в периода 2015-2016 г. и последните съмнения за подслушванията по време на протестите през 2020 г.
У нас очевидно има проблем, а Страсбург за втори път ни казва, че той не е решен. Какво трябва да се направи?
На първо място политиците най-после трябва да постигнат консенсус и тези институции да заработят, да бъдат подобрени. Трябва тяхната истинска независимост да бъде обезпечена. Това е в тежестта на Народното събрание, което да извърши определени промени. На следващо място е изпълнителната власт.
Споменахте обаче, че тези служби за контрол са започнали да се използват за постигане на политически и икономически цели. В този смисъл - няма ли да е в ущърб на политиците да осъществят реформи в посока независимост на тъкмо тези служби?
Не смятам, че това е в ущърб на интереса им. Политиците трябва да се качат на едно по-високо ниво. Когато са на власт те са в готовност да използват тази пробита система за собствени нужди, а когато отидат в опозиция започват да се оплакват. Виждаме го и сега. Това трябва да приключи веднъж завинаги.
Политиците трябва да пораснат и са престанат да мислят едностранно, да престанат да смятат, че няма да станат жертви на пропуските в системата. Всичко върви назад, а искаме да вървим напред. Това, което правеха до момента, не е в техен интерес. Но те не го осъзнават.
Можем ли да не се съобразим с решението на Европейския съд за правата на човека? Какво може да означава това за България?
Немислимо е да не се съобразяваме с решенията на Страсбург. Такова нещо не се е случвало до момента - да съществува категорично и упорито нежелание. Въпросът е дали ще има необходимия разум и воля да се свърши точно това, което трябва.
Възможно ли е да се осъществят реформи, които обаче да са само отбиване на номера?
И предишният път уж се започна изпълняване на указанията. Но тези мерки се оказаха недостатъчни, за да се постигне реално подобрение на системата. Не очасвам отказ от подобно изпълнение, но трябва да има относително широк дебат по темата.
Оптимист съм. Бих искал този път да очаквам нещо различно. Нека отправим ясно послание към политиците, че за да се оперира една язва, за която и от Страсбург ни казват, че е поразила всички органи на обществото, то трябва сериозно лечение. А за да се избере правилния лек, трябва да има широк дебат и да се изберат най-точните лекарства.
Интервю на Джесика Вълчева
