„Убеден съм, че няма откъде другаде да се вземат съвсем различни и нови магистрати освен да се ползват тези, които години наред са решавали подобни дела”. Така вижда бъдещето на бъдещия специализиран съд Явор Нотев, който е едновременно и депутат и адвокат.
Потърсихме специалиста, за да обсъдим темата за проекта на специализирания съд „Антимафия”, който ще трябва да решава най-тежките дела в страната.
Интервю на Милан Николов
- Г-н Нотев, много се говори за специализирания съд. Като депутат и адвокат едновременно, как гледате на идеята за създаването му?
- Да, темата наистина стана актуална. Оформиха се малко преждевременно като реакция два основни полюса. Става дума за това, доколко ще се удържи на тезата – съдопроизводството да бъде подчинено на общите принципи и правила включени в рамките на законите. Ако това остане в тези рамки, то можем да заявим, че идеята - съдебни състави да бъдат специализирани в разглеждане на определени дела за тежки престъпления е добра. Може да се постигне ускоряване на процеса. В същото време тази специализация на съдебни състави, би била една по-голяма гаранция за професионализъм и по-добри резултати. Така се очаква останалите съдии да могат да бъдат разтоварени от тежки и затормозяващи цялата система съдебни дела. Като идея създаването на подобни съдилища е примамливо и добро. Но на обратното становище седят хората, които изхождайки от принципни и добри намерения се притесняват от възможността - тази специализация да прекрачи границата и да се превърне в специален статут за тези магистрати, които са специализирани. Опасенията са от едно централизирано влияние над тези съдии и посегателство над тяхната независимост. Чуват се много крайни мнения, че „Антимафия” ще напомня за извънредни съдилища, трибунали и какво ли още не. И двете становища са преждевременни, защото все още няма текстове, които са предложени като правила на работа.
- Ясно е все пак още от сега, че срещу този проект ще има много нападки, защото е създаден по идея на ГЕРБ. Може ли все пак един такъв съд да бъде безпристрастен? Осъществимо ли е?
- ГЕРБ е управляващата сила. Отговорността е сериозна и тежка. Аз бих поставил въпроса така: може ли тази партия като управляващо мнозинство да не обърне внимание на жизнено важни за обществото въпроси, които са свързани със съдебната система. Струва ми се, че да остане на другата позиция – пасивно да се очаква съдебната реформа, е не по-малко укоримо от това, да се предизвика една такава дискусия. За сега е твърде рано да изразим отрицателно мнение към тези опити на ГЕРБ, напротив.
- Като човек, който често влиза в съдебните зали, кажете, имаме ли достатъчно опитни магистрати за този нов проект?
- Аз съм човек, който и професионално, и житейски принадлежа към това общество от юристи, които са били на линията в съдебната битка. И ако дори за миг съм оставил увереността си, че в това поприще работят много достойни и сериозни хора, то някакси нямаше да имам място в него. Убеден съм, че няма откъде другаде да се вземат съвсем различни и нови магистрати, освен да се ползват тези, които години наред са решавали подобни дела. Едно структуриране на нещата няма да попречи именно между тях да бъдат избрани най-достойните специалисти, които знаят и могат. Така ще им се даде шанс да покажат своите умения. Няма и нищо лошо постоянно подменящият се състав на магистратите да даде едно стъпало и на по-младите кадри, които да могат да влизат в професията със сравнително по-леки казуси.
- Има ли в момента политически натиск върху съда? Как оценявате вие поведението на вътрешния министър Цветан Цветанов в негови изказвания към съдебната система?
- Че има изострен диалог е известно и се вижда, че е така. Натиск е трудно да бъде почувстван, защото при сегашното законодателство лост за пряко въздействие от властта към съда просто липсва. Става дума за споделени оценки, за изказана позиция на вътрешния министър, респективно предизвикана от конкретни факти по работата на Висшия съдебен съвет или на съдебната система. Но за натиск е трудно да се говори, по-скоро можем да кажем, че някъде се стига до съприкосновение, което е добре да бъде избегнато. Не е нужно да се манифестират такива оценки, преди нещата да са изгладени в полза на общата работа и в полза на целите на обществото.
- Смятате ли, че чрез специализираните съдилища процесът може да стане по-бърз? Осъществимо ли е на практика това?
- Да, струва ми се, че на ниво идея има разумни предложения и бързината при решаването на делата ще бъде увеличена. Когато се специализира и се облекчи тази работа с техническо обезпечаване, тези чисто битови проблеми биха били преодолени. Останалите съдебни състави, разтоварени от тази сложна материя, също биха могли да ускорят своята работа и да я направят ритмична. Аз съм оптимист за това нещо. То засега е само едно заявление, че нещо трябва да се направи за неприемливото в обществеността ни, което се случва днес.
- Като заговорихме за забавянето, има известни номера на адвокати, които с болнични листове, например, бавят производството. Трябва ли да се чувстват виновни тези ваши колеги за забавянията по важните дела?
- Това е един много интересен въпрос, който се дава като основна причина за бавене на процеса, без това да е такава. Аз съм запознат със статистики за класацията на причините за забавяне, като ви уверявам, че отлагането поради представяне на болничен лист от адвоката седи далеч от първото място. Няма как да се отрече правото на адвокат да се разболее, а след това да ползва болнични. Струва ми се, че тази причина би могла да бъде преодоляна по съвсем различен начин. Болничните се контролират, те не се издават лековато и без санкциите за фалшив болничен лист. Дори и в специализираните съдилища, ако се представи болничен лист от адвоката, пак ще се стигне до отлагане, но аз мисля, че това е житейска ситуация, върху която не трябва да се акцентира.
- Работите с хора, които са обвинени в престъпления. Чувствате ли, че те имат респект към съда?
- Аз си мисля, че всеки който е попаднал под ударите на закона е притеснен и няма личности и хора, които да реагират спокойно дори на този на пръв поглед несъществен акт – получаване на призовка. Това е нещо, което вече променя съзнанието и битието на всеки, който по някакъв начин е станал съпричастен към дейността на съдопроизводството. В огромния брой случаи превантивната роля на дейността на адвокатите започва от този момент. Уверявам ви, че човекът, който е решил да потърси защита, той вече преживява вина и при него изкуплението, съжалението и поправянето вече е започнало като процес.
- Вече сте в парламента като депутат. Чувствате ли в останалите народни представители страх да злоупотребяват в работата си след като видяха, че бивши министри получиха обвинения?
- Не си спомням да съм общувал с депутати, които да са споделили, че искат да извършат някаква дейност, от която в последствие могат да се превърнат в обвиняеми. Нямам лични впечатления за такава нагласа и съответно отказ от извършване, заради случващото се сега. Във всички случаи, обаче, случващото се е възпиращо, като се има предвид делата, които се образуват срещу бивши министри, няма как да не действат възпиращо, на това - да се направи конкретна или организирана злоупотреба с властта. Надявам се да не се стига до поводи за бъдещи дела.
- Какво е нещото, което ви впечатли, влизайки в парламента? Като сравнително нов народен представител, какво няма да забравите никога от този момент?
- За мен беше от изключително голям интерес начинът, по който се създават законите. Не малко анекдоти съществуват за това, но в действителност, когато човек практикува чужди законодателни решения, много пъти е склонен лесно да оцени като недостатък едно или друго тяхно качество. Навреме ми се отдаде тази възможност - да надникна и от другата страна. Изпълнен съм с по-голямо уважение и респект към тази дейност, защото тя се оказа изключително трудна и деликатна, заради съобразяването с прекалено много неща. За мен работата в Правната комисия е това, което ме впечатлява и ми носи удовлетворение. Дава ми повече поводи за гордост, че съм участвал в съставянето на годни нормативни актове. Тези приказки за лъскавата страна на живота на депутатите се оказват поне за този парламент една илюзия. Уверявам ви, че времето изпълнено с един нелек труд и резултатите, които излизат са плод на много усилия на голям брой хора.
- Чести ли са неоснователните критики към народните представители от страна на обществото? Ще успее ли да изчисти този парламент думата „депутат”?
- Няма да бъда искрен, ако не призная, че упреците са изключително чести, но колкото са чести, толкова в по-голямата си част те са без сериозно основание. Като че ли се набляга на външни моменти, да се направи неприятен коментар за един или друг депутат. Скептично съм настроен за възможността 41-вото Народно събрание да успее да промени този облик. Не защото съставът му не е добър, напротив, вече мога да кажа, че гледките на празната зала и гласуването с чужда карта са минали практики, но това не е достатъчно да може да се отрази в медиите и народът да каже: „Това не е така, както беше”. Като че ли е вродено това чувство и мислене. Много трудно ще изчезнем от орбитата на критики, вместо да кажем, че именно благодарение на него са станали хубави неща. Искрено се надявам, колеги от парламента да не допринасяме за влошаване на отношението към народните представители. Дължим го на светлите личности, които са били в него преди нас.
