След 77 години ново разследване най-накрая може да даде отговор на въпроса “Кой предаде Ане Франк?” Момичето умира в концентрационен лагер през 1945 г., на 15-годишна възраст, след две години укриване. Нейният дневник, публикуван след смъртта ѝ, е най-известната история от първо лице за живота на евреите по време на войната.
Предателството
Екип, включващ бивш агент на ФБР, разкрива, че мъж на име Арнолд ван ден Берг вероятно е предал семейството на Франк, за да спаси своето. Екипът, съставен от историци и други експерти, прекара шест години, използвайки съвременни техники, за да разкрие "студения случай". Това включва използването на компютърни алгоритми за търсене на връзки между различни хора - действие, което по принцип би отнело на хиляди часове.
Ван ден Берг е бил член на Еврейския съвет на Амстердам, орган, принуден да прилага нацисткатите политики в еврейските райони. Той е разпуснат през 1943 г., а членовете му са изпратени в концентрационни лагери.
Но екипът установява, че ван ден Берг не е изпратен в лагер, а вместо това е живял в Амстердам. Още преди това се е предполагало, че член на Еврейския съвет е предавал информация на нацистите.
Открити са и доказателства, които предполагат, че Ото Франк, бащата на Ане, може да е знаел за предателството и да го е запазил в тайна. В досиетата на предишен следовател е открито и копие от анонимна бележка, изпратена до Ото Франк, идентифицираща Арнолд ван ден Берг като негов предател. Няколко години след войната той разкрива на журналиста Фрисо Енд, че семейството му е предадено от човек от еврейската общност.
Холандският вестник de Volkskrant съобщава, че ван ден Берг е починал през 1950 г.
В изявление къщата музей на Ане Франк заяви, че е "впечатлен" от констатациите на разследващия екип. Музеят заяви, че не е пряко замесен в разследването, но е предал своите архиви на експертите.
Дневникът на Ане Франк
Еврейското момиче Ане Франк води своя дневник от 14 юни 1942 г. до 1 август 1944 г., докато се укрива заедно със семейството си от нацистите в тайната пристройка към къща в Амстердам. Гневът, бунтарството, смехът и надеждата, които извират от страниците, го превръщат в най-известната книга, писана от дете, в най-четения автентичен дневник в света и най-превежданата книга от нидерландски език
Книгата е преведена на 60 езика, екранизирана е няколко пъти. В България е издадена под заглавието „Задната къща“.
70-та годишнина от смъртта на Ане Франк предизвика международен скандал около авторските права на дневника ѝ.
На 1 януари 2016 година френският университетски преподавател Оливие Ерцшед и Изабел Атар независимо един от друг публикуваха онлайн немската версия на дневника на Ане Франк, в който тя разказва за съдбата на семейството си, криещо се по време на Втората световна война. Според французите, след като са минали 70 години от смъртта на Ане в концентрационния лагер Берген-Белзен, авторското право върху нейната книга пада, защото в по-голяма част от Европа авторското право изтича 70 години след смъртта на автора и неговите произведения стават публично достояние.
Фондацията „Ане Франк”, основана от баща ѝ Ото Франк, ожесточено се противопоставя на това. От фондацията твърдят, че въпреки неоспоримото авторство на момичето, баща ѝ Ото и преводачката Мириям Преслер са отговорни за редактираните версии на различни фрагменти от дневника, публикувани съответно през 1947 г. и 1991 г. Авторските права на тези адаптации принадлежат на Ото Франк и на Преслер, а в резултат на усилията им оригиналните писания на Ане се превръщат в четивни книги. От фондацията отбелязват, че Ото Франк е починал през 1980 г., а преводачката е все още жива, така че дневникът на Ане е защитен според европейските закони за авторско право. Фондацията дарява всички приходи от продажбата на книгата за благотворителност.
В писмо до Оливие Ерцшед, написано през декември, фондацията настоява незабавно да се преустанови осигуряването на онлайн достъп до дневника на младото момиче, да се обяви, че има недоразумение относно авторските права върху книгата и да се платят компенсации в размер на 1 000 евро за всеки ден, в който Ерцшед не се е съобразил с тези инструкции. В противен случай французинът ще бъде подведен под наказателна отговорност.
Въпреки това Ерцшед не сваля книгата, описвайки я като „подарък”.
Извън Европа обстоятелствата около дневника на Франк са много по-ясни: в САЩ произведенията, публикувани за първи път между 1920-те и 1970-те години, са защитени в продължение на 95 години от датата на първото им публикуване, което означава, че дневникът на Франк, публикуван за първи път в САЩ през 1950-те години, ще остане защитен там до 2040-те години.
