Щастлив съм да кажа, че от тук нататък добросъседството ще се измерва с реални стъпки и резултати. Искам да поздравя и министрите на транспорта от двете правителства. Ясно заявяваме, че линията София - Скопие ще бъде реалност. До 60 дни тя ще бъде работеща, предаде нашият специален пратеник в Скопие Катя Илиева.
Премиерът Кирил Петков съобщи новината след срещата с македонския си колега Димитър Ковачевски. Българската страна е оптимистична, че от тук насетне ще се постигат резултати и то на ежеседмична база. Петков и Ковачевски се обръщаха един към друг на малки имена.
До 30 дни ще са ясни точните специфики на линията между София и Скопие, стана ясно още след срещата между двамата премиери.
България призна и краткото име Северна Македония, а Скопие се отказа от териториални претенции.
"Запазваме интензивната динамика за разрешаване на откритите въпроси. България ще използва късото име Северна Македония и дългото - РСМ. Северна Македония изпрати вербална нота до Обединените нации за нашето дълго и късо име. И двете имена са еднакво валидни и няма никакви проблеми. Вчера следях интервюто на моя колега , той може да използва името СМ, вето дългото име. Отстраняване на този въпрос от масата на разговори за мен е голяма стъпка за тази нова глава. Тези стъпки дават оптимизъм в бъдещото за двете страни и двата народа", каза министър-председателят на РСМ Димитър Ковачевски пред журналисти.
Ще се сформират работни групи по конкретни проекти, свързани с търговията, транспорта, инфраструктурата и транспортните връзки, стана ясно още след срещата "на четири очи" между двамата министър-председатели.
По този повод Ковачевски уточни: "Ние с Петков днес се договорихме да сформираме работни групи в повече области-инфраструктура, търговия, икономика и бизнес, образование и културата, и комисията за исторически-образователни въпроси. Последната комисия има собствен план за работа. Въз основа на този план, трява да ни информира какво са се договорипи те на базата на фактите и митологията.
Той допълни: "По отношение на историческата комисия –там е по-дълъг процеса. Работи се се в период от миналото. Надявам се, че членовете на историческата комисия ще информират какво е договорено и това ще бъде мост към бъдещето, а не връщане към миналото“. .
"От тук нататък всяка седмица една от групите ще се среща с ясни цели и резултати, за да покажем на нашите народи, че добросъседството вече не е само на ниво политически изказвания, а на ниво реални резултати, бизнеси работещи заедно", посочи Кирил Петков. На 25 януари ще се проведе среща между правителствата на двете държави в София.
„Благодаря на Северна Македония. Днес имахме много добър и приятелски разговор. Добросъседството на двете страни го заложихме като още-голям приоритет. То ще се измерва в реални стъки. Радвам се, че вече спокойно мога да кажа Северна Македония.
По адрес на Димитър Ковачевски, Петков допълни: „Благодаря на моя приятел. И двамата сме много решени скоростта, с която се движим в този прогрес, да продължи. Хубавата новина е, че следващата ни среща ще е на 25-ти януари. Всяка седмица една от групите ще се среща с последващи ясни резултати. Добросъседството има практически измерения“.
„Фокусираме се върху общите неща и обогатяване на отношенията. Работните групи ще се фокусират върху специфичните проблеми. Оптимист съм за съвместните ни действия. Резултатите ще са на седмична база. Ежеседмичните срещи на комисиите, ще се фокусират върху нещата, които ни събират. На спорните въпроси ще се даде по-дълъг срок. Важно е да сме в непрестанна комуникация. В нашия договор на добросъседство има теза за езика.
България сме горди, че ние първи признахме независимостта на Северна Македония. Уважаваме самоопределянето на всички граждани и използване на всички езици. Ползите ще бъдат заради много по- различна среда - на добър диалог и конструктивни действия. Постигнатото днес показва, как и от двете страни добросъседството ще има различна дефиниция от това, което бе досега“., подчерта Кирил Петков.
"Създаването на условия за бърз напредък в евроинтеграцията е един от най-важните приоритети на новия премиер на РСМ, посочи пред медиите Димитър Ковачевски.
България първа ни призна преди 30 години, в изключително сложни политически условия. 30 години по-късно, ние отваряме нов етап в нашите отношения, каза още премиерът на РСМ.
Ковачевски се обърна към госта си Кирил Петков с думите: „ Тук може да смятате, че сте между добри приятели. През моите първи дни като премиер започвам с въпроси за създаване на бързи условия за нашата европейски интеграция. Ще използваме с Петкова нова енергия, за да подобрим отношенията на двете страни. Ще създадем условия за по-добро бъдеще на двата народа".
Двамата премиери са очертали и основните приоритети пред двете държави с хоризонт периода 2022 - 2029 г.
Договорено е още да бъде завършен ГКПП “Клепало” - стратегически проект, който цели да възстанови старите пътни връзки между България и РСМ.
Около 17 ч. българско време, след срещата между българския премиер и македонския президент Стево Пендаровски, се очаква Кирил Петков да даде пресконференция специално за българските медии. На нея ще сподели повече информация за разговорите, проведени на четири очи между представителите на двете делегации.
Интересна се очаква да бъде срещата на Кирил Петков с лидера на опозиционната партия в Северна Македония - ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски.
Очаква се още около 20 ч. българският премиер да се срещне с представителите на българската общност в западната ни съседка.
Очаквайте още подробности за визитата от специалния ни пратеник в Скопие Катя Илиева.
Визитата идва непосредствено, след като Ковачевски стъпи в длъжност. Освен това идва и скоро след като България изчисти позицията си спрямо РСМ по време на заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност, свикан от президента Румен Радев. На него бяха очертани основните линии, които София ще следва в преговорния процес. Позицията ни остана без промяна. По време на срещата бе постигнат консенсус външната политика на София спрямо интеграцията на Западни Балкани да следва рамката на подписания през 2017 г. Договор за приятелство и добросъседство, както и приетата от 44-тото Народно събрание рамкова позиция. България настоява да се спазват правата на македонските българи.
До тук се стигна след решението на България да наложи вето върху преговорната рамка за присъединяването на РСМ в Европейския съюз. С това на практика се попречи на основен приоритет на блока - разширяване на влиянието в региона Западни Балкани. Заедно с РСМ членка на ЕС трябва да стане и Албания. Заради решението на София се стигна до задънена улица в преговорите с РСМ по отношение на евроинтеграцията.