Държавите от Евросъюза, в които все още има ограничения към наемането на български работници, веднага да премахнат всички пречки за достъпа им до техните трудови пазари.
Това е официалната позиция на Европейската комисия, която излезе с официално становище по темата миналата седмица, пишат медиите.
Препоръката от Брюксел дойде, след като в края на 2009 г. българската евродепутатка от ГЕРБ Илиана Иванова повдигна въпроса в Страсбург. А миналия месец, по нейно настояване комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите в Европарламента призова ограниченията да бъдат преразгледани.
По думите на представителката в ЕП ограниченията няма да паднат едновременно във всички страни, но смята, че една по една членките ще реагират в наша полза.
Към момента бариерите си за българи и румънци не са вдигнали общо 10 държави, докато други 15 вече са сторили това. Проблеми от различно естество за нашенците възникват, когато те решат да кандидатстват за работа например в Германия, Франция, Великобритания, Италия, Холандия, Белгия или Люксембург. Според Иванова именно тези държави представляват интерес за България, тъй като в тях се трудят много наши сънародници. За съжаление обаче административните пречки например във Франция коствали време и суми, достигащи до 1600 евро. на българите, които имат мерак да започнат работа там.
Според присъединителния ни договор страните членки, които изразяват резерви, са длъжни да отворят широко вратите си за наши работници чак през 2012 г., като дори разполагат с възможността за удължаване на срока с още 2 години. Аргументите, които посочват обикновено тези държави, са свързани с евентуална вълна от нашественици от Източна Европа, които биха заели работните места на доста местни жители. По думите на Илиана Иванова обаче редица изследвания доказвали, че такава опасност не съществува. Освен това в огромна част от случаите българите и румънците заемали позиции, които не са особено примамливи за местното население.
Комисията е за пълното прилагане на четирите свободи, в това число и свободното движение на работници в ЕС, подчертава комисарят по заетостта Ласло Андор в отговор на питането на Илиана Иванова за политиката на ЕС по отношение на единния пазар на труда. Той уверява, че Брюксел ще продължи да препоръчва на държавите членки, които запазват ограниченията, да преразгледат позицията си, съобразявайки се с доклада от 2008 година, който констатира, че като цяло ефектът от мобилността след разширяването на съюза е бил положителен.
Същевременно на 10 май бившият еврокомисар Марио Монти представи в ЕП доклад по новата стратегия за единия пазар на ЕС. Според него затворените национални пазари на труда не допринасят нито за по-висока заетост, нито за по-бърз икономически растеж и съответно Европа се нуждае от по-добра мобилност на работната сила. Предстои Еврокомисията да отговори окончателното на становището в прясно изготвения доклад.
