Още не са приключили януарските празници, а вече стигнахме и до кървавата тема за Македония, заложена като бомба без закъснител под новото правителство. И, какво излезе – Кирил Петков национален предател, който си позволи да коментира деликатната тема за българското присъствие по долината на Вардар през Втората световна война и въобще властта на Кобургите преди осем десетилетия.
Можеше да се очаква, тъй като фалшивата приказка за „Царя Обединител“ вече три десетилетия циркулира като една от главните идеологеми на Прехода. С ясната цел за вътрешна и външна употреба. Зя някои реванш, за други бизнес. Хубаво, ама защо толкова бързо народът се разочарова от Симеон(чо) и неговите 800 дни? За сметка на това вероятно единственият „малолетен цар“ републикански премиер ни завеща своя телохранител Бойко Борисов. И то за дълго и болезнено…
И така, онзи ден министър-председателят Кирил Петков прескочи до Скопие, изрече едно-две елементарни съждения от историческия буквар, а след това се развихри буря в чаша вода, може и … „лозова ракия Тиквеш“. Младият премиер, който едва ли се е занимавал в Канада с българската историческа драма, каза просто и ясно: в периода на Втората световна война в Европа е властвал Фашизмът и България не е изключение в контекста на сложните отношения със „Северна Македония“. Какво не е вярно? Само че, като по команда на амбразурата наскачаха щатни „патриоти“, дежурни, платени тролове и дори Бойко Борисов и неговият комсомолец Георг Георгиев…
А в какво се състои грехът на Кирчо, че даже го изтипосват като национален предател преди толкова много „кириякстефчовци“ от различни цветове? Впрочем, сега истерията е направо шизофренична, тъй като и полуграмотни „гербисти“, и уж образовани модернисти от евро-атлантическия сектор се чудят как да изиграят постановката по режисура ала „Хем оная работа еди-къде си, хем душата в рая!“. Уви, не става…
Премиерът Петков е абсолютно прав, защото националната кауза няма нищо общо със свастиката. Не знам дали е изследвал Историята или не, но той удари право в „десетката“ с изявлението си за „милия“ български фашизъм. Поднасям му искрените си почитания, тъй като от три десетилетия насам родната политическа класа се прави на паднала от небето и повлича след себе си лековерната, невежа и маргинализирана публика. В тази насока не правят изключение и пишман „левите“ говорители, очевидно и те неграмотни или зависими. Как така досега никой от елита на „Позитано“ №20 не постави акцентите върху казуса за България на Кобургите между двете световни войни? Май наследството на тройния агент Андрей Луканов все още е актуално? Какво имам предвид при прочита на Историята?
Първо – България наистина не е тотално фашистка държава за разлика от нацисткия Райх. Даже Италия е специфичен случай заради мощната лява съпротива. У нас липсва масова партия с идеология като тази на Хитлер, с изключение на сектите около Александър Цанков и Христо Луков, а от друга страна мнозинството от народа е с леви, русофилски нагласи. В армията са налице силни антимонархически, антигермански и про-комунистически тенденции. В същото време финансовият елит в лицето на легендарния банкер Атанас Буров откровено работи за каузата на Великобритания и САЩ, тоест за съюзниците на СССР.
Второ – без да е масов, корпоративен и формализиран от Конституцията, българският фашизъм е институционализиран във Властта, особено след като София официално се присъединява към Тристранния пакт между Германия, Италия и Япония на 1 март 1941 г.
Трето – трагикомичната война, обявена в името на „Негово Величество“ срещу САЩ и Великобритания, е доказателство за пълната зависимост на София от Берлин. Тоест, от нацизма!
Четвърто – от горното престъпление на „цвета на нацията“ произтичат жестоките англо-американски бомбардировки над София и страната през зимата на 1943-44, предизвикали хиляди човешки жертви, маскирани напоследък под прашния килим на Историята и … целесъобразността. А може би „началниците“ крият неизплатен грях към нас? Тоест, или тук е имало фашистко управление, или „демокрацията“ е била агресор?
Пето – правителството на Кобургите, докарали две национални катастрофи на България покрай двете световни войни, налага стопроцентово фашисткия Закон за защита на държавата (ЗЗД), по който евреите са накичени с жълти звезди. По същата наредба са избивани и обезглавявани срещу парична награда противници на режима. В това число и беззащитни деца, жени и старци…
Шесто – западните съюзници на Сталин от Лондон и Вашингтон нито за секунда не оспорват сателитния статут на България в нацистката Система в Европа и по тази причина подпомагат „шумкарите“ и подкрепят Народния съд след 9 септември 1944 г.
Седмо – бутафорният „Цар Обединител“ влиза в Скопие, Западните покрайнини и Беломорието под знака на Свастиката и това няма нищо с националния идеал от Балканската война. Елементарно – българската администрация в „етническото землище“ е наложена под егидата на нацисткия Райх, а не със силата на победоносното българско оръжие. Тоест, нищо общо с епопеите в Одрин и Каймакчалан.
Осмо – имагинерната „българска власт“ в „новите земи“ е разобличена от факта на депортирането към концлагерите на повече от 11 000 евреи от Македония, върху които София очевидно не е имала никаква юрисдикция. Тоест, отново стигаме до подаръка от Фюрера за „истинския ариец“ Борис III, пристанал на семейната си родина по примера на своя баща Фердинанд. Слава богу, ловкият политик Борис Сакс-Кобурггота е достатъчно умен, за да не изпрати войска на Източния фронт. От реализъм или от страх, но заслужава добра дума.
Девето – как така в България не е имало фашистко управление в периода 1941-44, след като до края на 70-те години нашата страна изплащаше тежки репарации, заверени от Вашингтон и Лондон, на окупираните и от наши войски Югославия и Гърция?
Десето – националната кауза, Гоце, Даме и Яне, българската душа на Македония са едно, а зверствата на окупационния корпус под знака на свастиката в Беломорието, по долината на Вардар и в Западните покрайнини са съвсем друго. Даваме ли си сметка, че през есента на 1941 г. нашите военни избиват над 3000 човека, вдигнали въстание в района около Драма срещу българската власт, докарана от нацистка Германия?! Или и това е било в името на националното обединение? А после се чудим защо етническите българи на юг от Беласица и Родопите не искат да чуят за Майката-родина?! Не сега, а от седем десетилетия…
И, хайде да не се агитираме за съветска власт с аргументи за трети клас. Българският корен на Македония не подлежи на коментар и трябва да се пази на всяка цена от всяко правителство в София. В същото време Историята заслужава обективен прочит. И затова, колкото и да ми е трудно да го изрека като потомък на български бежанци от Воден и Серес, фашисткото по Тристранен пакт правителство на „Царя Обединител“ е нанесло непоправими щети на националната кауза. А премиерът Кирил Петков няма никаква вина за трагичната национална съдба. Той чисто и просто констатира фактите. Така, както една моя роднина от Скопие преди две десетилетия ме шамароса с репликата: „Бугарският фашистки офицер ме удари, защото не изпълних негова заповед, а бях бременна…“.
Български, ама командирован от нацистка Германия да й пази фланга! Иди после обяснявай за Цар Самуил, братя Миладинови, Гоце, Охрид, Битоля и „Железния светилник“. Друга тема е защо към днешна дата повече от 200 000 „северномакедонци“ имат BG-тапии за Европа, докато при преброяването оттатък Осогово и Беласица са се припознали под 1500 българи…
Георги Атанасов
