Съдебните ченгета, тези, които ескортират подсъдимите от ареста до съда, знаят много повече, отколкото представителите на Темида. Незнайно защо, сочените за престъпници си отпускат душата именно пред униформените.
Димитър Арабаджиев, който разфасова съученика си Наско, е най-яркият пример за това, как се „пее” пред съдебните ченгета. „Първо пред нас каза, че ако не е убил жертвата си, съученикът му е щял да го изнасили или погуби. После адвокатите му изнесоха пред съда цялата истина”, разказва за frognews.bg съдебно ченге, което ни моли да не публикуваме името му.
Вместо да гледат с омраза към униформите, обвинените се държали с тях като с приятели. Ставали невероятни лафчета, пускали се бъзици, а в средите на съдебните ченгета можело да се чуят най-различни истории за престъпния елит на България. Най-забавни били Маргините, които редовно пускали майтапи по време на придвижването им от ареста до съдебната палата.
Иначе, животът на съдебните ченгета не е толкова страшен. „Не се притесняваме, че подсъдимите виждат лицата ни, по-страшното е, че отвън хората ги гледат. Представи си, че например Златко Баретата има навън за познат някакъв болен мозък, който запомни лицето ми. С подсъдимия нямам проблеми, но някакъв луд може да каже, че аз съм виновен, че приятелят му е с белезници”, разказва нашият човек.
Все пак здравите съдебни полицаи разбирали, че дори по вестници да им се замазват лицата, някой телевизии нямат нужната техника да ги скрива. Това разбира се никой не го прави.
При ескорта на престъпниците съдебните ченгета не изпитват голям страх, а по-страхливи били шофьорите на микробусите, в които се качват арестантите. Лятото, когато до тях застанел моторист на някой светофар, те изпадали в ужас и започвали да тропат по стената на микробуса зад гърба им. Предвижването на подсъдимите като мерки за сигурност ставало в зависимост от особата в колата. Случвало се е 2-3 ченгета да водят арестант към Темида, но е имало и случаи, в които се вика допълнителна охрана и трябва да се проверява маршрута.
Съдебните полицаи имат доста по-слаби правомощия от останалите свои колеги. Те разказват как наскоро, когато пощуряла жена нападна с ножица други хора пред съдебната палата, те дори нямали право да й щракнат белезниците. В такива случаи от Охрана на съдебната власт се обаждат на близкото районно полицейско управление. „На практика в подобни случаи ние се явяваме само като свидетели”, разсъждават съдебните охранители.
