В изявлението на Русия няма новина. Любопитно е обаче защо сега. Не можаха да изчакат и един ден след полагането на клетва от страна на президента Радев, за да го поставят на изпитание. Настъпи моментът, в който ще трябва да има ясно заявена позиция от институциите. Трябва да бъде свикан КСНС. Това е политически пръст, размахан на България.
Това заяви в интервю за ФрогНюз Елена Поптодорова, бивш посланик на България в САЩ. Коментарът й идва на фона на днешната новина от Министерството на външните работи на Русия. В изявлението поименно за пръв път бяха споменати България и Румъния, а Кремъл настоява НАТО да изтегли войските си от държавите, приети в Алианса след 1997 г.
Ето и цялото интервю:
Как си обяснявате вече поименното назоваване на България и Румъния от Русия като държави, от които НАТО трябва да се изтегли?
В това няма никаква новина. Ние от дълго време насам знаем, че основното искане на президента Владимир Путин е връщане на историята назад до 1997 г. Това означава да се изключат точно седемте източноевропейски държави, които станаха членове на НАТО след 1997 г. от гаранциите за сигурност на Алианса. Втората цел е да се обезсили НАТО и да се вкарат разногласия.
По-любопитен е моментът и въпросът “Защо сега?”. Смятам, че руското посолство също е помогнало във формулирането на това съобщение. Не можаха да изчакат и един ден след полагането на клетва от страна на президента Румен Радев и вицепрезидента Илияна Йотова за втория им мандат, за да поставят на изпитание самия него в качеството му на главнокомандващ и, разбира се, компетентностите му в сферата на външната политика и сигурността.
На изпитание е поставен и премиерът Кирил Петков. Това е прекрасна възможност да бъдат тествани нагласите им и способността на България да взима солидни решения в рамките на политиката, която е следвала дълги години.
Добре е между Румъния и България да има координирани реакция и действия по отношение въобще на сложния конфликт, който касае Черноморската сигурност. Не съм сигурна, че го правим достатъчно редовно и солидно.
Очаквате ли да се случи нещо подобно изобщо?
Разбира се, че не. Ние вече сме дали отговор на ултиматума на Путин, който съдържа това искане. Обяснили сме, че не е възможно трета страна, външна на Алианса, да определя суверенния избор, особено в сферата на външната политика и политиката за сигурност.
Проблемът тук надхвърля видимото противостоене Русия - НАТО и Русия - САЩ. С поведението и исканията си президентът Путин всъщност отправя тежко предизвикателство към принципите, заложени в Хартата на ООН, които са потвърдени от Съвета за сигурност - суверенност, ненарушаване на границите, правен суверенитет. Проблемът е много по-голям.
България е гранична за НАТО държава. В този смисъл - не трябва ли страната ни да застане по-тежко на международната сцена и да вземем по-активна роля в решаването на този конфликт? Изглежда, че бягаме от това.
Разбира се. Това е национална дискусия, която не е водена 30 години. От нея обичайно политическите фактори бягат или се опитват максимално пестеливо да говорят по нея. Ясно беше, че това не може да продължава безкрайно. Настъпи моментът, в който ще трябва да има ясно заявена позиция от институциите.
Очаквате ли в такъв случай Румен Радев да свика Консултативен съвет за национална сигурност? Такива призиви се чуха днес от депутатите от ГЕРБ-СДС.
Това го казах много преди ГЕРБ да се произнесат, още по време на КСНС по темата за Република Северна Македония. Онзи съвет беше конюнктурен. Много по-важно е да се свика такъв, именно за да се обсъди обстановката около Черно море и сложните отношения с Русия. Просто вече няма място за колебание и отстъпление. Опасявам се, че за пореден път международните събития ни изпреварват и това е тревожен знак.
Какви са следващите стъпки, които България може да предприеме след този ход на Русия?
Смятам, че сме заявили, че имаме суверенна, самостоятелна външна политика. Това е първата и най-важна стъпка. След това трябва да има много интензивни консултации и с нашите колеги по съюз - Румъния и Турция. Бягаме и от този тип консултации, а те са много важни в регионален план. Непременно трябва да има консултации и координация с тези държави, които са ни важни не просто като членове на Алианса, но и като наши регионални съюзници, партньори и съседи, с които водим регионална политика не само по отношение на сигурността.
Другото, което трябва да се реши е добре да определим как ще помагаме в тази криза на Украйна, която ще е очевидно под все по-силен натиск от всякакъв характер. Ще има нови сривове в системите на държавата, ще има опити за раздвоение. Има различни начини Украйна да бъде подпомогната. Това може да се случи с хуманитарна помощ - медикаменти, храни. Този въпрос не е нужно да се реши в спешен порядък и под натиск. Такъв тип помощ също е много необходима.
България няма сама по себе си военен потенциал, но при ясна политическа воля и кураж, страната може да обяви други видове помощ, които да окаже на Украйна.
Изявлението на Русия идва дни след визитата на Кирил Петков в Скопие. Бяха пратени добри сигнали, че при съвместна работа и добър тон България все пак може да вдигне блокадата върху преговорната рамка за членството на РСМ в ЕС. Ако сведем всички действия от Русия до едно - Москва иска или да разшири влиянието си в държавите на Изток, или поне да го запази такова, каквото е, то има ли връзка днешната позиция на Москва. Може ли това да се приеме като сигнал към България да внимава по въпроса с РСМ?
Разбира се. Това е политически пръст, размахан на България. Но това не е новост. Има повторяемост на действията. Да си припомним филма на руското посолство в Скопие, който прокламира, че кирилицата е македонска азбука. Същото направи самият президент Путин преди време. Очевидно Северна Македония е критично важна за Русия точно от гледна точка на влиянието на Кремъл в региона.
Русия няма лесно да се откаже от опити да минира признаците на готовност за постигане на разбирателство между България и Северна Македония.
Важно е да се разбере и нещо друго - ако се касае само до въоръженията, можеше да се седне на масата на преговорите и да се договаря. За съжаление опитите за дипломатически изход от проблема идват само от западна страна: Съветът НАТО - Русия, който бе свикан по предложение на Йенс Столтенберг, разговорите САЩ-Русия, дискусиите в Организацията за сигурност и сътрудничество. Ето - държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен разговаря със Сергей Лавров в Женева.
Опасявам се, че това е последна възможност за дипломатически договорки за следващи действия. Това няма да е пробив, но единствената надежда е да се договорят, че могат да продължат с разговорите.
Ако това не се случи?
Тогава вече, както заплаши Путин, той ще търси други отговори. Затова и Украйна, и всички ние в региона и членовете на Алианса, трябва да сме готови и за резки движения от страна на Кремъл в Украйна и предприемане на съответни действия.
Тезата, че Русия е заплашена от НАТО е измислена. По цялата граница на Русия само 6% е територия, която граничи с държави-членки на НАТО. И това не са най-мощните държави.
Това, което Путин се опитва да направи, е да разстрои тази система на отношения, които поддържат европейския мир и сигурност. Това са принципи и норми, стъпили на базата на горчивия опит от Първата и Втората световна, Студената война. Цялата тази архитектура на европейска сигурност не е случайна и не е намислена по начин, който да ощетява Русия. Москва беше част от нея до неотдавна.
Надявам се, че въпросът ще бъде овладян с дипломатически средства. Ако те не сработят, Путин ще трябва да носи пряка отговорност за всичко последващо.
интервю на Джесика Вълчева
