След лютата ”Политическа зима” на Ботев, която явно край няма, ето и една ”Поетическа зима” с малка и може би леко наивна надежда, че пролетта - макар и не подранила, макар и не навреме, макар и закъсняла! - все пак ще дойде. Иначе ще трябва да извикаме: ”Дали се пролет довърши, или се две зими смесиха...”
Поетическа зима
Дали се зора довърши или се две нощи смесиха...
Христо Ботев
Напук на някои сухопътно настроени българи (магистрали, междуселски пътища, кози пътеки и пр.), аз категорично подкрепям усилията на новото правителство да снабди държавата с... ледорабивач.
Както адашът (Министър председателят) вече разбива сърцата на много милозливи дами, някои користно възторгващи се, разбира се, за да влязат във властта (една традиция, радваща ни повече от 12 години), така и въпросният ледоразбивач ще разбива ледовете по Дунава, най-вече между България и Македония! - ???- Ами че тя си е и досега в Сърбия.
Надявам се, че това начинание няма да глътне милиардите, отишли за все още не пристигналите свръхзвукови аероплани, които могат да излитат и кацат и в прериите, макар ние все още да нямаме такива. И съм обрадван не от това, че милиардите ще бъдат шест пъти по-малко, понеже ледоколът ще е един, а поради простия факт, че няма да има утечка на мъни, тъй като радетелите за обновяването на родния флот се още аджамии във властта и все още не знаят как се правят тия работи. Още се чуват поплаците на „знаещите” и най-вече „можещите” как чегъртането, видите ли, продължавало, а сме изпускали милиони от Европската заедница, за го кажем на македонски, по-актуално е някак си. Демек, келепирът, келепирът не е за изпускане!
Казах ледокол, та се сетих – руснаците на драго сърце, недорого, т.е. безплатно, ще ни дадат техния емблематичен някога ледоразбивач Ленин, при условие, че си го рециклираме сами, в домашни условия. Но тъй като ние такива нямаме (една заседнала турска гемия не можахме да изтеглим навреме край нос не помня кой!), и най-вече поради факта, че от тях не трябва да вземаме нищо, мисля, че това ще бъде грешен ход. Помните какво са казали древните: „Бойте се от руснайците, дори когато идват с дарове!” Затова предлагам въпросният ледоразбивач да го купим я от Ямайка, я от Хаити, понеже имали по един такъв и били готови да го продадат на половин цена, тъй кьто в люта конкуренция бързали да захванат нов бизнес – да изнасят хладилници при ескимосите. И това трябва да стане час по-скоро. Преди 56 години, тогава студент-млад поет, помня, че бяхме отишли по него време на литературно четене в един крайдунавски градец. Дунава така беше замръзнал, че карпатските вълци сума ти български овце натръшкаха тогава, а ние – луди глави, т.е. глупави овни – по леда, по леда, ходихме чак до Турну Магурели и се върнахме невредими. Е, вярно, Македонски трябваше да откърти една дъска от някаква овчарска колиба, щото по средата водата вече беше започната да избива. Льод тронулса, гаспада – помните, нали?
Някои злополучни, недоизчегъртани политици си чешат злите езици, че това замръзване било единственото от половин век насам, но не е вярно - миналата година имаше лед на десетина метра навътре в реката и няколко партии, чиито водачи не виждаха от носа си по-надалече, нацамбуркаха във водата... Време е да спирам, че и аз замръзнах – вече пускам само един радиатор, щото токът, нали! А времето застудява, снощи синоптичката, единствено заради която гледам националната телевизия, със слънчева усмивка каза, че замръзване на Дунава се очаква и в бъдеще и много скоро, само след десетина години, пак щял да замръзне изцяло. Още по-добре, викам си, тъкмо тогава ще пристигнат и самолетите от сделката на века и ще могат да излитат и кацат по Дунава (откъм нашия бряг). Дано не изпопадат и не се изпотрошат - и те като партиите, които потрошиха толкова народна пара.
Привършвам вече – не се трае, край мене се къдри пара, като облачета в илюминатора на Боинг, забравих кой номер беше. Разгеле, искам да кажа на ония скептици, които сериозно смятат - и го твърдят, представете си! - че авиолинията София-Скопие била безпредметна, че имат много здраве от дяда им Дедал. Икар може да е паднал, но на нас сега ни се е отворило време за полети на... фантазията. Нямало да има пътници. Това са само злостни подмятания, стара практика, насочена, разбира се, към всичко ново и най-вече към новото правителство. Самолети няма да има - да покрият нуждите. На някои до там им хоризонтът: София-Скопие-София. Щото Скопие-София-Скопие няма как. Но я си представете: София-Скопие-Монреал-Торонто-Вашингтон-Буенос Айрес-Куала Лимпур-Анкара–София. И отново. Ето това е размах, това е мислене няколко хода напред (не само в шаха).
Адаша ги знае тия работи. Само искам да му кажа: ако в България искаш да си Кирил, не може без да си и Кадийски.
След лютата "Политическа зима" на Ботев, която явно край няма, ето и една "Поетическа зима" с малка и може би леко наивна надежда, че пролетта - макар и не подранила, макар и не навреме, макар и закъсняла! - все пак ще дойде. Иначе ще трябва да извикаме: "Дали се пролет довърши, или се две зими смесиха..."
Кирил Кадийски
ПП
Ако има грешки, не се сърдете, не съм се връщал да поправям, премръзнаха ми ръцете върху тия клавиши. Пък и кой днес в България, особено сред политиците, знае толкова добре български, че да разбере има ли грешки, няма ли. Те и политическите си грешки не виждат, та граматическите ли? Ам че нал тъй, я!
