Ролята на СЕМ и на КРС е престъпна по отношение на разпределяне на честотите у нас. СЕМ е по-скоро комбинатор, отколкото регулатор и общо взето приема всичко, казва доц. Петко Тодоров, ръководител на катедра “Медии и обществени комуникации” в УНСС. Според него трябват нови и отделни закони за БНТ и БНР, а финансирането им трябва да се отдели от бюджета.
доц. Петко Тодоров е доктор по икономика, завършил е висшето си образование в Прага. Преподавал е в СУ, бил е главен редактор в издателство “Народна младеж”, на в. “Орбита”, директор на издателство “Свят”, директор на Българския културно-информационен център в Прага, работил в Комитета по пощи и далекосъобщения. Бил е начело на телевизия “7дни”. Автор е на 6 книги, има много научни публикации, и стотици статии в печата, има значителен опит в практиката и управлението на печатни и електронни медии.
Интервю на Преслава Преславова
- Наскоро бе намален съставът на СЕМ от 9 на 5 души, но се появиха твърдения, че зад това прозират политически интереси. Според вас независим орган ли е СЕМ или зад него стоят политически или други интереси?
- Не може СЕМ да е различен от цялостното развитие на институциите у нас и от политическия живот, формирал се в годините на прехода. За съжаление, СЕМ отговаря на определението на Иречек отпреди 130 години, в което той пише писмо на свой софийски приятел: „ Не е лошо, че министрите в България се сменят, лошото е, че всеки, който идва на власт довежда свои съпартийци, съселяни и роднини, с което задръства с непрофесионалисти държавната администрация.” Този процес продължава и днес, а СЕМ не може да е независим орган, както се нарича и както по европейските правила би трябвало да бъде, защото изборът на неговите членове става по политически път. Те са функция на управляващото мнозинство в парламента, сега искат още повече да засилят тази тенденция, защото се намалява или може да изчезне квотата на президента, който представлява други политически сили (не че неговите членове са по-читави). Интересен е един друг български феномен за избора на членовете на СЕМ. През СЕМ минаха и свестни колеги, журналисти, които в ролята си, обаче на надзорници се провалиха – провалиха се и като професионалисти, и морално. Натискът върху СЕМ, свързан с политически и икономически интереси е толкова силен, че при българската немотия, бедните български журналисти не могат да му устоят. Има и още една причина да съществува СЕМ – да се регулира съдържанието, защото разпространението е безплатно, общодостъпно и има европейски норми, които ние сме задължени да спазваме, свързани с правата на човека, телевизия без граници и европейските конвенции. Работата на СЕМ би трябвало да се регламентира от законодателя. Действащият сега закон, обаче е от второ поколение, а другите европейски страни имат вече закони от трето и четвърто поколение. Тоест в българския закон са смесени публичните, обществени медии с частните, комерсиални медии. Те по отношение на съдържанието биха могли да бъдат третирани от един и същи закон, но от гледна точка на конкурсите, на управлението, на собствеността, на задачите, определени от Конституцията на обществените медии, по отношение на инвестициите, на това кой взима решение за купуване на техника, кой контролира националното радио и телевизия, законът не дава отговор. Защото няма отделни, устройствени закони, съответно за БНТ и за БНР – такъв, какъвто има за БТА, например. Освен, че трябва да има отделни закони за двете обществени медии, финансирането им би трябвало да се отдели от бюджета. Не могат да бъдат независими БНТ и БНР, когато тяхната дейност се финансира от бюджета. Те са зависими от Министерство на финансите, от където им превеждат на порции бюджетите и те трябва да слушат. Показателен е предишния конкурс за генерален директор на БНТ, на който се яви само един кандидат, който изпълняваше волята на тогавашните управляващи и на президента, и на Петър Манджуков.
- Да, но сега, има обявен нов конкурс за генерални директори на БНТ и БНР. Какво да очакваме?
- Сега, все още не се знае кой са избрали сегашните управляващите, кой ще им е удобен, предстои да видим. Българската медия сфера не търпи неудобни журналисти, тоест журналисти, които обичат да говорят свободно – примери много: Иво Инджев, Георги Коритаров, Милен Цветков. След като 12 години управлявах телевизия „7дни” и имах авторско предаване с висок рейтинг – канят ме да го възстановя, но ми поставят условия, свързани с ограничения върху свободата на словото. А се чудим по световните класации (американската и тази на “Репортери без граница”), че миналата година бяхме на 57-мо място, а сега сме чак след 70-то. Тоест, отнасят ни към най-изостаналите и тоталитарни режими по отношение на натиска, който управляващите упражняват върху медиите.
- Според вас не е ли лош знак за управляващите, че се стремим към синхрон с европейското законодателство, а именно правилата в медиите ни куцат?
- Медийният комфорт е приятен, особено в първата, втората и третата година на управленски мандат. Разбира се, имаше едно смешно определение за журналистиката, че е лъжовна като сутиена – създава грешни представи. Както подкрепят едни управляващи, така медиите се обръщат и тръгват с новите представители. В българските 20 години на преход при разпределение на собствеността, освен че закъсняхме със законодателството, нямаме и достатъчно добре формулирани понятия, около които да се прави регулация. Например: какво значи „нарушават добрите нрави” – кои са добрите нрави – за мен са едни, за продуцентите на „Биг Брадър” -съвсем други. Въпросът е като е закон, ако е закон да бъде ясно формулирано, второ – да бъде определен начин за финансиране на обществените медии. Ето, да кажем, в Чехия, Унгария и Полша финансирането на тези медии става през местните данъци и такси. Събира се скромна сума от всяко домакинство, изчислена според стандарта на живот, но тези пари са достатъчно, за да няма нужда от реклама. Добър пример е чешкото национално радио, което има само по 5 минути реклама, защото няма нужда от повече – то живее от концесионните такси. Но тяхното законодателство позволи на чешкото радио да кандидатства за свободни честоти и то има 16 радиостанции – то е с най-богат фонд и е доста слушаемо. Докато кои са у нас монополистите и кои ги направи монополисти? Значи ролята на СЕМ и на КРС е толкова престъпна по отношение на разпределяне на честотите у нас – ето, в последните 4 години бяха разпределени честотите в ефира, за които, уж щеше да има конкурси и после нямаше да има конкурси, и в крайна сметка в тях се наместиха едни и същи играчи, които всички знаем. Които, обаче по документи не се водят собственици на медиите, макар че в закона е записано, че там се попълват едни декларации до физически лица. Въпросът, обаче с офшорките и позволяването от българското законодателство да се държи собственост в България от офшорки, при които общо взето собствениците са неизвестни и се криминализират медиите. Така че, не е ясно кои са истинските собственици и как се прехвърля собственост в медиите, нито как се оформиха съществуващите медийни групировки – ако бяха в други сектори, комисията по защита на конкуренцията би ги санкционирала. СЕМ, общо взето приема всичко. И това как се появи и си отиде радио NET, и това как си отиде радио “RFI”, как загинаха телевизия „7дни” и РЕ:ТВ, как ефира на „7дни” премина без конкурси в различна собственост - веднъж при Краси Гергов, веднъж при Любомир Павлов, веднъж при Ирена Кръстева, веднъж при Петър Манджуков – всичко това става със съдействието и с участието бих казал и с паравана, който осигурява СЕМ. СЕМ е по-скоро комбинатор, а не регулатор. А комбинаторът заменя правила с интереси. Аз подкрепям тази нова идея, че трябва да има мандатност, защото не можеш да си направиш работата в СЕМ професия. Не приемам назначаването да кажем, ето сега влезе една девойка – София Владимиров, която е работила е при Иван и Андрей и после в прес центъра на Румяна Желева – тя започна работа в СЕМ без да е прочела двата закона и аз не бих я пуснал да мине на изпит по медийна регулация. Все пак, при определянето на членовете, освен политически, трябва да има и професионални критерии. Ето, сега започнаха конкурсите за директори на БНР и на БНТ и пирамидата пак е обърната. Поредните кандидати ще направят някакви концепции, някакво жури под силното политическо и икономическо влияние на няколко политически групировки ще си определи техните членове (те си ги разделят, даже се говори и за миза за участие в отделните конкурси) и после всеки от журито, което би трябвало да е независимо, си гласува за дадения човек. А би трябвало СЕМ да направи задание и да определи обществените потребности в национален план и да определи точно задачите на националната телевизия и на националното радио, определени от Конституцията. Да се поставят въпроси около това задание и да се поискат отговори от кандидатите, а не просто поредните красиви съчинения. Но такъв конкурс изисква компетентност на членовете на СЕМ, да имат опит и представа как работи националната телевизия и националното радио.
- А вие как гледате на обединението СЕМ и КРС? Щe има ли повече контрол, по-добрa регулация, ако то се случи?
- И да се обединят, те пак ще бъдат в два сектора – единият ще се занимава с програмното съдържание, а другия – с радиочестотния спектър. То е същото като коментираната идея да се обедният БНР и БНТ. Това ще подобри управлението, но пак зависи каква структура и какво ръководство ще управляват. Дали това ще е една изкуствена шапка за оказване на влияние върху програмите или това ще е един действен орган, който ще може действително да интегрира и да проникне в програмите на радиото и телевизията, така че да поевтинеят, не е ясно. Да има общо използване на информационните масиви, общи договори с БТК да кажем, защото основното перо на радиото и телевизията са преноса на данни, а той престъпно остана в ръцете на частния монополист БТК. Какво значи да дадеш връх Ботев, Снежанка и Шабла в ръцете на частен оператор – това са стратегически обекти не само за медиите, но и за сигурността на страната ни ? БТК беше три пъти разпродадена. Тя достигна 4, 5 милиарда, колкото беше реалната й цена. Но бе продадена за 230 милиона, при това със задна дата, колкото беше годишната й печалба. Тоест БТК беше открадната и всички знаем, че зад това стои семейството и кръга около Сакскобургготски, свързани с Николай Василев с неговите действия в три министерства.
- Ето, вие казвате тези неща. Знаят се от много хора, от повечето медии и като че ли никой нищо не прави...Защо се получава така?
- Аз занесох на Филчев един куп материали за БТК, той се засмя и ми каза, че при него има още много папки като моята по казуса “БТК”. И с това изчерпа въпроса – сега тези документи са при сегашния главен прокурор, надявам се, че Филчев не ги е изнесъл с кашони. Според мен нито Агенцията за приватизация, нито Агенцията за след-приватизационен контрол работят както трябва. Сметната палата също работи за тези, които управляват в момента, както работеше за предишните, така сега някъде като натиснат управляващите и искат да се разкрие по-сериозна далавера, Сметната палата прави проверка. Не е правена, обаче сериозна проверка на националната телевизия и на националното радио, нали?! По българската схема управителния орган е отговорен, което значи колективна отговорност, зад която, естествено се крие личната безотговорност. И това е така, защото няма законова база.
- А имаме ли експерти, които да направят такъв нов, работещ медиен закон?
- Да, мисля, че имаме. Както тръгна развитието на българските медии в началото на 90-те години чрез бум, така в последните години имаме забавяне на процеса, влошаване на медийния климат, имаме отлив на читателския интерес. Имам огромен грях на медиите, които не водят, не теглят, нито вдигат качествени стандарти на ново ниво като морални ценности, етически норми, норми за поведение. Добър пример в това отношение са турските сериали, но там нещата са предозирани и те също подлежат на регулация.
- Е къде тогава е ролята на СЕМ при регулация на съдържанието – при случая с дозирането на турските сериали, при натрапването на шоуто “Биг Брадър”, за което неведнъж имаше сигнали?
- Значи какво прави в СЕМ в такива случаи като ‘Биг Брадър” – СЕМ глобява до 15 000 лева, те си плащат глобата еднократно, защото за едно и също нарушение не се налага глоба два пъти и нещата продължават по същия начин. Нека погледнем и от друга страна нещата – законът забранява политически и икономически предавания да бъдат прекъсвани за реклама. Ами нима “На четири очи” не е политическо предаване – защо тогава в него има реклама? Нима сутрешните блокове не са политически? Няма нужда да изброявам всички подобни случаи. Избирателно се налагат санкциите и глобите. Не им хареса, не могат да окажат натиск върху свободомислие или върху друга политика, която може пак да е пристрастна, но е другата, не на моите и тогава санкционират. Ето тези правила трябва да се променят, ако бъдат обединени СЕМ и КРС. Но по-важни са експертите в дадената институция, които ще си останат. Така че и да се съберат, ще си останат два сектора с различни дейности, но пък с един общ председател, върху който по-лесно се оказва натиск. И така по-лесно ще бъде ръководен този орган. Що се отнася до БНР и БНТ – не знам дали е подходящо събирането им, те и сега биха могли при добро желание да съвместят много от дейностите си и процесите си, още повече че този опит е правен у нас вече няколко пъти. Факт, че в БНТ продължават да работят ужасно много хора – там са повече от 2000 души, а частните телевизии работят с 300-400 и с по-малко, но те са оправдани, защото търсят рейтинг. Въпросът е защо СЕМ, след като им е издал лиценз с определени критерии и програмна линия не следи дали тези изисквания се спазват. Ето, в Нова телевизия в момента от сутрин до вечер се говори за “Биг Брадър” – като се почне от сутрешния блок, мине се през Гала, лайв излъчванията и новините, и се завърши с “Шоуто на Иван и Андрей”. От друга страна, гледайки турските сериали е видно, че Турция е една страна, която много държи на европейското и гражданското възпитание чрез сериалите – там има модели на поведение. Хубаво би било, ако нашата държава инвестира в подобни наши сериали, които да се противопоставят на всичко, което е “шкембе творба”, което е чалга. Функцията на обществената медия е да инвестира в полезни програми, докато целта на комерсиалните и частните медии е да разпределят дивиденти между своите собственици. То така е и записано в закона.
- От тази битка между “Биг Брадър” и турските сериали кой ще спечели и кой ще загуби?
- Аз мисля, че българинът проявява малко повече здрав разум и клони към турските сериали.
- Къде остава БНТ в това пренареждане?
- За съжаление БНТ няма филмова политика. Ако имаше, определено щеше да спечели от тази битка в момента. Би могла и с някакво риалити шоу и с някакви живи програми, със спортни програми, даже, които да хванат вниманието на зрителите. Значи, прави опити националната телевизия с някои шоу програми, с някои класации по модел на БиБиСи и е хубаво добрите образци да се копират, но това, което прави е малко.
