Преди по-малко от две години френският президент Еманюел Макрон обяви, че НАТО е в “мозъчна смърт”. Ръждасялаят Алианс обаче се оказа единствената възможност за гарантиране сигурността на Европа след заплахите спрямо Украйна от страна на руския президент Владимир Путин. Как това служи на упоритата и десетилетна стратегия на Москва да изтласка САЩ от Европа и старият континент да е изцяло доминиран от Русия, само Владимир Путин може да каже със сигурност. За онези обаче, които не са запознати с плановете му, всичко меко казано противоречи на всякакви инстинкти за самосъхранение.
Каквото и да реши да направи с Украйна, ако крайната цел на Владимир Путин е да отслаби НАТО, то руският държавен глава несъмнено си вкара поне няколко автогола. Като за начало - засили се апетитът към членство в Алианса. Да вземем за пример Швеция и Финландия. Двете скандинавски държави останаха извън НАТО, когато се присъединиха към Европейския съюз след края на Студената война, но са в тясно сътрудничество с Алианса от 2014 г., когато Крим бе анексиран от Русия. Откритите ултиматуми на Путин обаче притиснаха в ъгъла и най-големите скептици в Алианса по отношение на така наречената “политика на отворените врати”.
Кремъл направи и друго - попари Париж, Берлин и Брюксел и бляновете им за европейска организация за сигурност, след като поиска преговорите да са между великите сили в стила на Студената война. Това означава на масата да седне Вашингтон, но встрани остана именно Европейския съюз. С тази заявка от страна на руския държавник Макрон може да забрави призивите си в речта си пред Европейския парламент миналата седмица, когато френския президент призова лидерите в ЕС да изготвят собствена схема за сигурност. Това изглежда беше по-скоро предизборно упражнение за вътрешна употреба, отколкото сериозна дипломатическа заявка. Особено като се има предвид разделението в ЕС по този въпрос.
Най-големият автогол за Путин обаче се оказа в това, че руският президент направи точно обратното на онова, което целеше - въвлече САЩ по-дълбоко в политиката за сигурност на Европа. Тъкмо това се оказа в дневния ред на Белия дом и то в момент, в който САЩ почти бе отвърнал поглед към Китай. Двама американски президенти се опитаха да изместят стратегически фокус на Вашингтон към азиатската държава, а президентът Джо Байдън упорито се опитваше да прехвърли тежестта по европейската сигурност именно върху блока.
Независимо дали Русия ще започне военни действия в Украйна, кризата със сигурност ще промени вида на НАТО. Източните държави, които неотдавна бяха под господството на Съветския съюз, в момента оказват натиск върху НАТО да промени стратегията си на подсилване с минимални постоянни сили на източния фланг към военна позиция. Това включва повече войски и оборудване, разположени близо до фронтовата линия в отговор на руските разполагания в Беларус и около Украйна. И вече са налице първите сигнали - Обединеното кралство изпрати повече войски в балтийските държави и Пошла. Франция предлага да направи същото в Румъния. Испания праща военни кораби в Черно море.
Ефектът е тъкмо обратен на онова, което Путин иска. Заплашителното поведение от страна на Москва ще доведе всъщност до увеличаване на военното присъствие на НАТО в бившите източноевропейски "сателити" на Москва, вместо да го намали или премахне.
ЕС ще има своята роля, когато стане дума за по-строги икономически санкции спрямо Москва или усилия да се намали зависимостта на Европа от руски газ. Но блокът няма да е на масата, когато се решава как да изглежда политиката за сигурността на стария континент.
Всички тези последствия изглеждат по-скоро предизвестени и то преди да бъде произведен първия изтрел. Ако такъв изобщо има. Така че може би е време да спрем да приемаме Путин като огромен стратег, който знае как да използва слабостите и разделителните линии в Европа в своя полза. Неговото поведение по време на тази криза противоречи на заявените от Москва цели.
Путин може и да носи базука, но тя е насочена по-скоро към собствените му крака.
превод и редакция: Джесика Вълчева
