Нищо не е такова, каквото беше. Или както изглеждаше на пръв поглед. През първата година от пребиваването си в Белия дом администрацията на президента Байдън е оказала трикратно по-голяма военна и финансова помощ на Украйна, отколкото през предишните три години, когато президент бе „стабилният гений“ Доналд Тръмп.
Същевремнно в Германия повече от 120 католически священици и църковни служители обявиха принадлежността си към гей и лезбо-общностите (ЛГБТ), като призоваха църквата да скъса с остарелите догми в отношението си към сексуалните различия.
Корабокрушение на сушата
В Германия потъна нещо като военно-политически „Титаник“. След шумен скандал подаде оставка командващият Военноморските сили на Федералната република вицеадмирал Кай-Ахим Шьонбах. На 21 януари, по време на официално посещение в Индияq флотският началник е заявил, че Украйна никога няма да си върне Крим, че Путин иска уважение, което безспорно е заслужил, че с Путин следва да се „кооперираме“, а тревогата около вероятно нахлуване на руски войски в Украйна е „абсурдна“.
Последва остра реакция на украинското правителство и на съюзниците от НАТО и... Всъщност адмиралът само е озвучил пред индийските си домакини онова, което от десетилетия си говорят на ухо политически и военни лидери в Германия. Че икономиката и политическата върхушка е пропита от руски шпиони и руско влияние; че през целия си управленски период фрау Меркел бе твърда опора на Русия и докато на думи отправяше критични бележки към руската политика, на дело всячески препятстваше приемането на строги санкции срещу режима в Кремъл и бе верен съюзник на източната империя.
Ангела Меркел бе най-твърдият противник на приемането на Грузия и Украйна в НАТО. Германия заедно с Франция бе стратегът и постоянният защитник на провалените Мински споразумения. На реговорите през 2015 г. германските и френските дипломати извиваха ръцете на украинските представители да подпишат съглашение с донбаските и луганските терористи, Путин да не поеме никакви отговорности, но да си запази възможностите да манипулира преговорите и да ескалира агресията си срещу суверенна Украйна.
Едва днес европейската общественост може да разбере с какви титанични усилия президентът Петро Порошенко е устоявал позицията на страната си срещу координирания натиск на Германия, Франция и Русия.
Разбираме и упорството, с което фрау Меркел отстояваше изграждането на газопровода „Северен поток 2“, замислен и осъществен като икономически кинжал в гърба на Украйна и като стратегическа верига, която още по-силно привързва Шрьодерова Германия към монополиста „Газпром“ и подкрепя дългосрочните планове на Путин да вбие клин в отношенията между атлантическите съюзници, между Европа и Америка.
Не би могло да бъде иначе, след като повече от 4 200 германски фирми оперират в днешна Русия след благоприятни договори, покровителствани от Кремъл. Така и германският бизнес извлича максимално високи печалби, и опърпаната руска икономика получава глътка кислород и достъп до най-високи технологии, модерни „ноу-хау“ и инженерно-технически кадри, каквито не е виждала от 1933-1941 г.
Още по-ясни стават и „принципните“ възражения на германското правителство срещу изпращането на ефективни оръжия във воюваща Украйна. Германия обеща палатки и одеала, медикаменти и полева болница. Сиреч, милосърдните рейнски пацифисти ще лекуват последиците от руската агресия, но няма да се опитат да ликвидират причините за нашествието, за убийствата и осакатяванията на хиляди украински воини. „Човешко, твърде човешко“, би иронизирал мрачният немски философ Фридрих Ницше.
„Принципната“ позиция на фрау Меркел и на сегашното германско правителство е да не доставя оръжия на държави, които имат „териториални конфликти“ със съседите. Чудесно. Но в Индия пристигат солидни оръжейни доставки от Германия, сякаш между Индия и Пакистан не тлее десетилетен териториален конфликт за спорния Кашмир. Или онзи конфликт е далеч от Европа, в него не участва Русия и може би никой няма да забележи двойния аршин, с които отдавна мерят германските политици и бизнесмени?
Има си крушка опашка
Според неофициални данни от социалните мрежи, оставката на вицеадмирал Шьонбах идва в резултат на 12-месечно разследване на контраразузнавателните служби на НАТО. Те са установили, че морският вълк е бил вербуван от ГРУ, като е снасял данни на руснаците и е изпълнявал поръчки на Кремъл. След като е бил разкрит от натовските търсачи на „къртици“, с него е водена двойна игра. Били са му подавани стратегическа дезинформация и леко фризирани лъжливи данни.
След нелепото му изказване Шьонбах става неудобен и за двете страни и спешно е посъветван да подаде оставка. Коментаторите, които му предричат бляскана кариера в „Газпром“ или „Росатом“, подобно на бившия канцлер Герхард Шрьодер, малко избързват. Засега срещу хер Шьонбах се води следствие, вероятно предстои съд при затворени врати и ако бъде доказана вината му, най-вероятно до края на дните си ще пише мемоари в някой от луксозните германски затвори.
Агресивните войни на Кремъл винаги започват с някаква (уж) изненада, за която военните и политическите стратези на Путин смятат, че никой не се досеща. През август 2008 г. нашествието срещу Грузия започна в хода на редовното учение "Кавказ-2008", като предварително около грузинската граница бяха струпани войски и техника, седемкратно превъзхождащи цялата грузинска армия.
През октомври 2016 г. вечно димящият авионосен крайцер "Адмирал Кузнецов" официално се бе насочил към Сирия, но изведнъж в Черна гора бе разкрит опит за държавен преврат, "Кузнецов" смени курса си и се плъзна покрай бреговете на Черна гора, а шефът на КГБ/ФСБ пристигна в Белград, за да събере оцелелите черногорски заговорници.
Струпаните 100 000 руски войници едва ли ще се втурнат в челна атака срещу 240-хилядната украинска армия, вече добре въоръжена, обучена и силно мотивирана да защити отечеството си.
Мнозина наблюдатели смятат, че въоръжената групировка ще играе ролята на второстепенен, отвличащ вниманието фактор. Путинските агенти залагат на преврат вътре в украинското държавно ръководство, където разчитат на свои „хранени хора“ сред олигарсите и политическите дейци около президента Володимир Зеленский.
Ала с всеки изминал ден шансовете на руския агресор намаляват. Може би от 1961 г. насам НАТО и ЕС, стари и нови членове на евро-атланическата общност не са били толкова консолидирани, убедени, единни. САЩ доставят въоръжение и техника за 200 млн. долара, Британия и Франция изпратиха контингент специални сили за бързо реагиране в Естония и Полша, стовариха най-модерни самонасочващи се снаряди, гранати и противотанкови комплекси. Испания изпраща кораби в Черно море. Чехия достави големокалибрени снаряди за тежката артилерия.
От началото на руската агресия през 2014 г. САЩ са оказали материална и финансова помощ на Украйна в размер на 2,7 млрд. долара.
Лъжат руските и българските медии, които твърдят, че Западът бил „изоставил“ Украйна сама срещу Путиновите пълчища. Нима досегашната политическа, дипломатическа и военна подкрепа е изоставяне?
Със съюзници като САЩ, Обединеното кралство, Полша, Литва, Естония, Чехия, Испания, Франция и Нидерландия Украйна не би могла да се чувства сама.
Данило Вознесенски
