При разглеждането на руската стратегия в Украйна и непряко към САЩ има една загадка, която изглежда има очевиден отговор, но е трудно да бъде приета просто така.
Москва започна със сравнително бавно разгръщане на сили по украинската граница. Изглеждаше, че е в състояние да нахлуе в Украйна с минимална съпротива. Вместо да нападне, обаче, Русия започна дипломатическа конфронтация със Съединените щати, като поиска Украйна никога да не бъде приемана в НАТО и НАТО да ограничи разполагането на оръжия в Източна Европа.
Руските преговарящи знаеха добре, че САЩ никога няма да се съгласят на тези условия. От една страна, това е решение на НАТО, а не на Вашингтон. От друга страна, членовете на НАТО в региона се намират на най-източната граница на алианса. Те са изложени най-пряко на потенциални руски действия, особено ако Русия поеме контрола над Украйна. Накратко, капитулирането пред руските искания би оставило Източна Европа отворена за руски атаки. Най-важното за Вашингтон обаче е, че доверието към него не само в Европа, но и в целия свят, ще бъде смъртно засегнато. Да се позволи на руснаците да принудят Съединените щати да се споразумеят за бъдещите отношения с една суверенна държава е просто невъзможно. Последиците щяха да бъдат глобални и ненапразно щяха да създадат политическа криза в Съединените щати, която администрацията не би могла да овладее.
Не е логично Русия да отлага военни операции, като отправя искания, за които е знаела, че ще бъдат отхвърлени, особено след като военните ѝ сили вече са били разположени. Защо Русия, ако е напълно решена да навлезе в Украйна и да я окупира, би дала на Запада време да подготви военни контрамерки? Москва разбира, че действията ѝ ще бъдат възприети като заплаха, защото именно така е трябвало да бъдат възприети. Тя разбира, че ще има отговор, но също така разбира, че не може да е сигурна какъв ще бъде отговорът. Въздушните и военноморските сили и противотанковите оръжия, например, биха могли драматично да усложнят инвазията.
Едно нахлуване в Украйна е трудно дори и при най-добрите условия. Страната е с размерите на Афганистан, а координирането на сложна операция с бронетехника предоставя неизброими възможности за провал. Руската армия не е провеждала такава операция от времето на Втората световна война, така че войските не притежават необходимия опит. Свеждането до минимум на възможността за натрупване на антируски сили би увеличило риска за операцията. При операция от такъв мащаб нападението трябва да се извърши възможно най-рано. Изчаквайки, Русия увеличава риска от провал.
Възможно е тогава Москва да е искала да направи невъзможно предложение с пропагандна цел. Но стойността на световното обществено мнение в сравнение с една успешна военна операция е минимална. След инвазия общественото мнение ще бъде против руската агресия, независимо от дипломатическите любезности. С други думи, стойността на общественото мнение води само дотам.
Единственият извод, който може да се направи, е, че Русия няма намерение да нахлува в Украйна, както многократно е заявявал заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков. Като се има предвид, че Русия не успя да действа, когато можеше и вероятно трябваше, ми се струва, че той може би казва истината. От друга страна, видяхме, че руснаците са активни, макар и по-незабележимо, в Беларус, Кавказ и Централна Азия. Логиката диктува, че Русия трябва да възстанови историческата си буферна зона и че Украйна е от съществено значение в това отношение. Москва направи всичко възможно, за да създаде кризисна атмосфера. Може би е имала информация, че САЩ и НАТО ще сгънат картите си. Но САЩ не могат да си позволят да не правят нищо. Заплахата на президента Джо Байдън към руската банкова система или е много по-опустошителна, отколкото мога да си представя, или е просто прикритие за военни действия. Така че в този смисъл САЩ също се държат срамежливо, само че не толкова объркващо, колкото руснаците.
Предполагам, че руснаците са определили преговорите с крайни искания като нормална преговорна стратегия. Но остава фактът, че руските сили са разположени и съпротивата се засилва. Възможно е руснаците просто да са уверени, че силите им все още са в състояние да победят. Но едно от правилата на войната е, че се нанасят удари с максимална изгода и не се отстъпва предимство. Правилото на дипломацията е да отправяш много заплахи, преди да сключиш сделка. В момента е или едното, или другото.
Джордж Фридман, „Геополитикал фючърс“, БГНЕС
