В кризата около Украйна лидерът на ”Възраждане” Костадинов иска България да проведе референдум за напускане на НАТО, защото била „анексирана“. Така ли е наистина? Да погледнем фактите.
Коментар на Петър Чолаков в DW.
Задълбочаващата се украинска криза остро постави въпроса за ангажиментите на страната ни към НАТО. Лидерът на "Възраждане" Костадинов повтори тезата си, че е нужен референдум за напускането на Алианса, като уточни, че това може да стане най-рано през 2024, освен ако не бъде променен закона, който забранява допитване по въпроса.
Чл. 13 от договора от 2004, подписан от България за членството в Пакта, предвижда след 20 години страната да има право да поиска прекратяването му. България „не избра НАТО, а бе анексирана от НАТО”, твърди Костадинов. Данни на Галъп от 2001 обаче показват, че след терористичните актове на 11 септември срещу САЩ, подкрепата в България за присъединяване към Пакта всъщност нараства и достига 52%. Тезата на г-н Костадинов за „анексията” е, меко казано, художествено преувеличение.
Какво спечели България с членството си в НАТО
Бившите социалистически страни в Централна и Източна Европа загубиха Студената война, а Варшавският договор престана да съществува през 1991. Лидерите на БКП/БСП, чиито верни кадри продължиха да дърпат политическите лостове и овладяха повечето позиции в „бизнеса”, обаче продължиха да гледат с умиление към Москва.
След свирепата Виденова зима, правителството на ОДС (1997-2001) въведе валутния борд, потвърди курса към присъединяването на България към ЕС, поет от кабинета на Филип Димитров, и застана на категорична проатлантическа позиция. Това бе опит страната да скъса с миналото. Решението България да кандидатства за членство в НАТО бе взето от служебното правителство на Стефан Софиянски, което бе назначено през февруари 1997 от президента Стоянов.
С членството в НАТО (2004 г.) България спечели гаранции за своята сигурност. Това доведе до значителен ръст на чуждите инвестиции. Позитивните промени в икономиката, стабилизирането на институциите помогнаха да се изпълнят Копенхагенските критерии. Присъединяването към НАТО бе ключът към общия европейски дом – цел, постигната през 2007 година.
Днес Кремъл настоява България да се върне 25 години назад в миналото, когато тя се намираше в тежка политическа и икономическа криза. Това означава страната да бъде запокитена обратно в безизходицата и отчаянието на Виденовата зима.
България си остава слабото звено в Пакта
„Възраждане” е силно негативно настроена партия не само към НАТО, но и към ЕС. Ала елементарната проверка показва, че България получава в пъти повече средства от ЕС, отколкото внася в общия бюджет. Що се отнася до „тегобите” от членството ни в Алианса: още след приемането ни в НАТО разходите ни за отбрана спаднаха под 2% от БВП, въпреки поетия ангажимент. В резултат на това модернизацията на армията безобразно закъсня. Страната продължи да купува части от Русия, за да поддържа остарялата руска военна техника.
Срещу закупуването на американските изтребители F-16 – политическо решение, с което се задълбочиха връзките със САЩ – през 2019 гласуваха БСП, „Воля”, „Атака” и НФСБ, привеждайки слаби аргументи. Макар да застана зад сделката с F-16, правителството на Борисов показа с реакцията си към аферата „Скрипал”, че за България северноатлантическата солидарност всъщност не е приоритет. Опитът за потулване на аферата „Гебрев”, срамната търговия с български документи за самоличност, която беше осветена от американските санкции „Магнитски” през 2021, илюстрираха, че българските служби за сигурност остават слабо звено в НАТО.
Независимо, че тезата на г-н Костадинов за „анексираната от НАТО” България е опровергана от фактите, има вероятност той успешно да я продаде на публиката. Така „Възраждане” ще увеличи електоралната си тежест в политическия процес. През последните 10 години одобрението на българите за членството в НАТО е спаднало с близо 1/4, (данни на изследователския център „Пю”, 2020). През 2007 година 54% одобряват НАТО, 27% – не; през 2020 едва 42% имат положително отношение към Пакта. В България, в сравнение с всички членки на НАТО, левите хора са най-антинатовски настроени, а българите, освен че много харесват президента Путин, са най-малко готови да подкрепят страна съюзник в случай на руска агресия.
Въпреки ескалацията на напрежението, вероятността България да бъде пряко въвлечена в конфликт между Русия и НАТО е много ниска. Москва обаче може да използва силната зависимост на страната ни от руските суровини, за да извива ръце. Правителствата на ГЕРБ не направиха почти нищо, за да ни изтръгнат от енергийната хватка на Кремъл.
Капаните на пряката демокрация
Референдумът, който искат от „Възраждане” за членството в НАТО, изглежда с предвидим резултат. Но смисълът на представителната демокрация е в това, че обикновеният човек няма как да бъде компетентен по всички въпроси, а освен това сравнително лесно може да бъде манипулиран.
Пряката демокрация е хубаво нещо, но дали да питаме суверена за особено важни неща, като членството в НАТО и ЕС, след като 70% от българите се „консултират” с врачки и оракули, мнозинството е против ваксините срещу Ковид и не се интересува от наука, а хиляди се лекуват от пандемията с белина.
