Евгения и Николай Баневи внесоха в Софийския градски съд иск срещу главния прокурор Иван Гешев и петимата зам. главни прокурори - Даниела Машева, Красимира Филипова, Десислава Пиронева, Пламена Цветанова и Борислав Сарафов, директор на Национална следствена служба и заместник на главния прокурор по разследването.
С исковата молба, изготвена от адвокат Михаил Екимджиев, те претендират за обезщетение от общо 60 000 лв. (по 30 000 лв. на всеки) за моралните вреди, които са им нанесени с писмо, подписано от ръководството на прокуратурата и адресирано до 67 получатели - ръководители на международни институции и чуждестранни посланици, сред които председателят на Европейския парламент Давид Сасоли (наскоро починал), председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, ключови еврокомисари, председатели на парламентарни групи в ЕП, посолствата на САЩ, Великобритания, Франция, Германия и много други.
Това дело е любопитно най-малко по две причини. От една страна, мотивите в исковата молба, по думите на адв. Екимджиев, излагат на показ юридическото невежество и моралната несъстоятелност на ръководителите на българската прокуратура. От друга страна, за разлика от досегашните дела за обезщетения за вреди, завеждани от пострадалите срещу прокуратурата, съответно срещу държавата, по които конкретните извършители на нарушението не търпят никакви негативи, този иск е насочен персонално срещу извършителите - главния прокурор и заместниците му.
Писмото на ръководителите на прокуратурата, станало повод за иска, е изпратено в края на декември, но за него стана известно след публикации в медиите от началото на януари, които предизвикаха силни обществени реакции. В него Гешев и заместниците му заявяват, че върху прокуратурата и лично върху главния прокурор се упражнява политически натиск, който застрашава върховенството на правото и разделението на властите. Като политически натиск са окачествени призивите към Гешев да си подаде оставката, както и редица законодателни инициативи по отношение на прокуратурата и главния прокурор, като например за изслушване на главния прокурор в парламента, за ограничаване на правомощията му и др., включително и за премахването на специализираното правосъдие. Като политически натиск се окачествяват и внесените от министрите на правосъдието сигнали до ВСС с искане за образуване на дисциплинарно производство срещу Гешев, а като персонална атака срещу главния прокурор са окачествени и проверките от НАП и ГДБОП на бащата на Гешев и на жената, с която живее на семейни начала, предизвикани от сигнали за съмнителни бизнес участия. По същия начин са оценявани и критики към работата на прокуратурата по конкретни дела, искане за наказания на прокурори за несвършена работа и за повече прозрачност по тези преписки, които представляват обществен интерес. Общото е, че всички действия, които Гешев и заместниците му окачествяват като натиск, по същество са действия в изпълнение на конкретни институционални правомощия, предвидени в закона, и мотивирани от поведението на самия Гешев и ръководената от него прокуратура пише "Капитал".
"Казусът е безпрецедентен. Освен обезщетението, което жалбоподателите претендират, делото има стратегически характер и цели да изобличим юридическото невежество и моралната несъстоятелност на ръководителите на българската прокуратура, които години наред системно злоупотребяват с функционалния си имунитет, нарушавайки конституционни права на български граждани. Вероятно заради същото юридическо невежество те не си дават сметка, че подписвайки писмото в лично качество, макар да са посочили длъжностите, които заемат, те вече излизат от чадъра на този имунитет, който ги пази от осъждане само за действия по служба. Тъй като тази странна "патриотична" петиция, категорично не е процесуално действие, попадащо в процесуалните правомощия на прокуратурата, те на общо основание отговарят за непозволено увреждане по реда на чл. 45 ЗЗД.
Това дава чудесен шанс да се потърси персонална отговорност от лицата, причинили недобросъвестно увреждането, а не от прокуратурата, когато евентуалното обезщетение би било платено от всички нас.
Искът е и атестат за ВСС, който утвърждава хора с такива професионални и морални качества на ключови места в прокуратурата."
В исковата молба Екимджиев се позовава на "странния сюрреалистичен епистоларен жанр", използван от ръководството на прокуратурата, огромния брой на адресатите, до които е изпратено писмото и тяхната важна институционална позиция, както и на "специфичния контекст, в който съвършено безпричинно са забъркани" Баневи.
"Ръководителите на Прокуратурата на Република България, в разрез с принципа на националния суверенитет, се оплакват на 67-те адресати на писмото, повечето от които представители на други суверенни държави, от други български институции. Впечатляващо е, че ответниците, заемащи ръководни длъжности в българска публична институция с огромен властов ресурс, се оплакват от натиск на останалите власти и на всички политически сили.", т.е. от "лошата си държава, чиито институции злонамерено и с необясним синхрон искат да реформират", се казва в исковата молба.
Нещо повече - изложените в исковата молба факти говорят за рецидивиращ институционален произвол. За пореден път спрямо тях е нарушена презумпцията за невиновност, при това - по-малко от три месеца след като през октомври м.г. Баневи спечелиха дело в Страсбург срещу България именно за нарушаване на презумпцията за невиновност от страна на спецпрокуратурата в момент, когато неин ръководител беше Гешев, вече спряган за главен прокурор и водещ предизборната си кампания със "знакови" акции срещу "олигарси". Това решение на Страсбург дойде след серия предишни осъждания на държавата за идентични нарушения - властите и най-често прокуратурата и МВР, ползвайки се от абсолютната си безнаказаност, смело обявяват пред медиите обществено известни лица за престъпници, много често преди делото изобщо да стигне в съда (такива са решенията по делата Гуцанов срещу България от 2015 г., Стоянов и други (Дамбовците) от 2016 г., Масларова (2019 г.) и др.).
Това е основанието за коментара в исковата молба, че за съжаление, образователният характер на решенията на ЕСПЧ, не е успял да повлияе на изконната юридическа неграмотност на ръководството на прокуратурата, което в писмото си до евроинституциите заявява: "Манипулативно и по недопустим начин тези лица използваха нагнетена срещу изпълнителната власт гражданска енергия срещу ПРБ и главния прокурор, за да попречат на работата на прокуратурата, за да осуетят разследвания и да предотвратят изправянето на виновни лица пред независимия български съд на база на събраните доказателства."
