На Цацаров му писнало. „В един момент реших, че безкрайните упражнения с моето име и с това кой е виновен за всички неуспехи и неудачи в тази държава, просто ми дойдоха в повече. Всеки човек има достойнство. Лично смятам, че степента на моето достойнство е дотам да приема, че не мога да бъда обвиняван за всичко онова, което някой не е направил“.
Това заявява шефът в оставка на КПКОНПИ пред Парламентарната комисия по противодействие на корупцията.
Цацаров говори за достойнство, но притежава ли той такова? Ако имаше, щеше да да поиска прошка и извинение за десетките несправедливо разбити съдби, заради прокурорско преследване с един единствен аргумент: неудобен на властта. Олицетворение на достойнството са самураите, например. Но Цацаров е самурай по български, което явление гениално е описал Станислав Стратиев:
„Той дава не обет, а обед за служба.
Българският самурай е верен не на дадената дума, а на този, който дава думата.
Той е винаги от страната на изгряващото слънце.
И никога от страната на залязващото.
Конят на българския самурай е троянски, любимото му оръжие е чадър, а ветрилото му прави априлски вятър“.
Цацаров да не ни будалка със скечове за достойнство, чест и други морални категории. Няма как да страда за нещо, което не съществува.
Ако имаше, щеше да си е посипал публично главата с пепел след позорния панаир, който той и подчинените му прокурори разиграха по скандала „Костинброд“. Първо уж щяха да разобличават Борисов и шайката, след това прикриха Борисов и шайката. Самураят в Цацаров е верен не на дадената дума, а на този, който дава думата…
Щеше да се е засрамил и когато обвини трима души в заговор за убийство и с този аргумент удари КТБ, а после сам призна, че нямало дори грам доказателство срещу „килърите“.
А Цумгейт? В скандалната среща Цацаров загуби много повече от достойнство – изгори и последните остатъци от обществено доверие.
Цацаров владее някои техники от театър НО - маските. Появява се ту като обикновен човек, ту като човек с божествен произход, като дух или демон. Според ситуацията. В режим на диктатура, в установяването на която участва активно, номерът с маските успява. Когато управлението падна обаче, паднаха и маските.
И ето го днес в позата на обиден, човек със засегнато достойнство. Не му се получава.
Но ще го запомним - с това, че въведе модела на Вишински в работата на прокуратурата, като го обогати с техники от арсенала на Юрий Чайка, негов добър приятел.
Все пак Цацаров е прав за това, че депутатите от комисията не му задавали правилни въпроси, което показва слабата им подготовка по темата с него. А трябваше да го питат за участието му в погрома срещу КТБ, за прехвалените доказателства за престъление по делото "Костинброд", което стана провал за прокуратурата, за "чадъра", който той опъна над ГЕРБ, ДПС, ВМРО и фирмите, свързани с Борисов и компания. И още, и още...
Тези въпроси щяха да охладят значително сарказма и подигравателния тон на Цацаров към народните представители. Защото той знае какви ги е вършил и какви са ги вършили онези, които дърпаха конците доскоро.
Цацаров знае, че рано или късно натрупания боклук от онова управление и неговото съучастие, ще излезе на светло. Затова той е порода български самурай, който умира от страх да не се пореже. И няма да си направи сепуко, защото може да е причинил болка на мнозина, но самият той ужасно се страхува от болката. Освен това кариерата му, както и тази на господарите му, не е в изгряваща фаза, а на заник. Това боли. Много боли.
Огнян Стефанов
