Болниците са едни от най-големите възложители на обществени поръчки у нас. Става дума за поръчки, възлизащи на обща стойност от над 320 млн. лева. Именно в лечебните заведения обаче се извършват огромни злоупотреби, що се касае до разходването на публични средства. Проблеми има както при заобикалянето на процедурите, така и при залагането на конкретни параметри, на които да отговарят конкретни кандидати.
Това става ясно от подробен доклад на "Българския институт за правни инициативи", партньор по проекта „Борба с корупцията в Централна и Източна Европа“.
Публичното финансиране е в основата на приходите на всички болници в страната - държавни, общински и частни. Най-голямата част от тях преминават през НЗОК. Щом става дума за разходване на публични средства обаче, важно е как се гарантира минималната справедливост и прозрачност при тяхното разпределение.
Казано с други думи - контрол при раздаването на обществените поръчки.
Българското законодателство, обаче не поставя еднакви изисквания, що се отнася до разходването на публични средства, пред частните лечебни от една страна и общинските и държавните, от друга. За частните изисквания за организиране на обществени поръчки няма.
Болниците са едни от най-големите възложители на обществени поръчки у нас. Става дума за поръчки, възлизащи на обща стойност от над 320 млн. лева. Стойността на отделни обществени поръчки на попадащи в топ 100 държавни болници варира от 56.4 млн. лв.
Големи злоупотреби се случват при обществените поръчки за храна и пране - доставка на болнична храна за персонала и пациентите пране на болничното бельо и облеклото за многократна употреба на персонала. При поръчките за лекарства се наблюдава концентрация на възлагането им на няколкото големи търговци на едро на пазара.
Авторите на изследването посочват, че проблемните практики са в заобикалянето на Закона за обществените поръчки и прилагането на дискриминационни условия и третиране в рамките на обществената поръчка, както и залагане на нагласени условия в обществените поръчки с цел фаворизиране на определен кандидат.
Като пример е посочен случаят с доставката на храна за медиците на първа линия в УМБАЛ “Александровска болница”. Разкритията показват, че през пролетта на 2020 г. болницата е възложила кетъринга за изхранване на медицинския персонал на първа линия в борбата с COVID-19 на фирма, регистрирана на името на майката на съпругата на тогавашния директор Костадин Ангелов, бивш здравен министър и настоящ депутат от ГЕРБ. Изборът на доставчик е станал без конкурс и търг, а договорът е сключен директно с болницата. На фирмата е плащано с пари от дарения, а не със средства на болницата.
Посочени са и примери за залагането на дискриминационни условия в поръчките. Такъв е случаят със Специализираната болница за активно лечение на хематологични заболявания, която заложи технически специфики при обявена обществена поръчка за доставка на апаратура, която съвпада с тези на единствения подал оферта участник.
В обществена поръчка за доставка на храна за нуждите на СБАЛББ Габрово има изискване в техническата спецификация за точната марка на два от хранителните продукти (кренвирши “Градус“ и наденица “Бони“), както и изискване участниците да доставят всички номенклатурни единици от една обособена позиция, с което стеснява кръга на участниците и ограничава конкуренцията.
Правителствената болница “Лозенец” също е злоупотребила с обществени поръчки. При поръчка за доставка на превързочни материали, галенови разтвори и други медицински консумативи единият от участниците неправомерно е отстранен за несъответствие на офертата му с изискванията, под предлог, че предлага лавандулов спирт в разфасовка 1000 мл. вместо 0,800 кг, каквото е било изискването.
