В последните 15-20 години се играе един постоянен танц, в който синдикатите настояват минималната работна заплата да е по-висока, а бизнесът отвръща, че това ще доведе до повишаване на безработицата. Е, видяхме докъде ни доведе този танц.
Това заяви вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев пред БНР. Той нарече „ежегоден панаир“ разправиите между работодателите и синдикатите за размера на минималната работна заплата.
„Този ежегоден панаир ще изчезне и ще има абсолютна предвидимост какво се случва спрямо това как се развива икономиката и нивата на заплащане. В ЕК се обсъжда директива, която ще обвърже МРЗ със средната заплата за всяка страна. Минималната работна заплата трябва да бъде 50% от средната и ще расте автоматично с нея“, обясни министърът.
„Вдигането на минималната работна заплата на 710 лева е заложено от началото на април“, добави той, като уточни, че параметрите на МЗР могат да бъдат променени от парламента, защото той гласува бюджета на държавата.
Той категорично заяви, че не се отказва от думите си, казани в Тристранната комисия преди три дни, и предизвикаха остра реакция на работодателите. Тогава Василев настоя, че от пазара на труда трябва да бъдат извадени некомпетентните работодатели, които не въвеждат добра организация на труда и не осигуряват добро заплащане. Вицепремиерът заяви, че няма да се извинява, защото е съобщил истината и припомни европейската статистика от 2020 г., че производителността на труда у нас е 50% от средно европейската, а заплащането е едва 26%. Василев заяви, че приема критиката на бизнеса, че държавата е лош работодател и затова настоящото правителство предприема административна реформа: „Затова има вицепремиер по ефективно управление, който работи в посока да се вдигне ефективността и да се намалят хората, които непродуктивно работят. Всички министерства и агенции ще си направят нови щатни разписания и нови нива на заплащане, така че в рамките на съществуващия бюджет за персонал, който имат, да имат по-малко персонал, който да работи по-ефективно и да е по-добре платен“.
Асен Василев обясни още, че максималният осигурителен праг се вдига от 3000 на 3400 лева, защото, когато се вдигат средните заплати, трябва да се вдига и максималният осигурителен доход и това е нормално: „Значително е компенсиран спрямо средните стойности на заплащане в страната. Когато има политическо напрежение, максималният осигурителен доход не се вдига - пред последните две години не е вдиган. Сега затова се казва, че скача с много“.
За дълга, който Бюджет 2022 предвижда да бъде поет, министърът на финансите заяви, че не е голям: „Дългът, който поемаме, е по-малък от капиталовите инвестиции, които ще направим. Ние поемаме дълг, за да инвестираме, а не за да плащаме пенсии, социални плащания или да плащаме държавни разходи“.
По думите му могат да бъдат удвоени капиталовите инвестиции и да се вземе по-малко дълг, благодарение на значителното подобрение на приходите в хазната.
По думите на Асен Василев „все още не всички течове от държавните средства са спрени“.
Вицепремиерът обяви още, че тази година България очаква от ЕС първите 1,6 милиарда лева по своя Плана за възстановяване и устойчивост. Според него преговорите с Европейската комисия по българския план не са лесни, но се очаква страната ни да има одобрение към края на март или началото на април, след което да получим финансиране по определени проекти.
Финансовият министър подчерта, че дефицитът в бюджета по Маастрихтските критерии е около 2,5%, а не над 4%, защото не трябва да бъдат отчитани мерките за Covid-19, както е във всички държави в Европа: „Има взето решение за тази година, че Covid парите не се включват в оценката на дефицита. Така че там сме даже по-добре от критериите“.
Финансирани са конкретните проекти, които армията е заявила за модернизация, коментира още Василев и уточни: „Има заделени 77 млн. лева за преодоляване на некомплекта и за привеждане на армията в боеспособен вид. ... Има доста средства, които са заложени за армията. Те са заложени леко изпреварващо от това, което е в многогодишната програма за Българската армия“.
