Ако премиерът Кирил Петков разполага със списък с хора, свързани с корупцията, е редно да го предостави на органите на реда, включително и доказателствата за тяхната дейност. Всичко друго е политическо говорене.
Това заяви пред БНТ зам.-председателят на Националната следствена служба Ясен Тодоров, известен като „човекът на Цацаров“. Изказването му е по повод думите на Петков, че 20 души са в основата на корупцията у нас.
„Близо 30 години съм в системата на правораздаването и съм се сблъсквал с много престъпни групи и хора, които са си понесли заслуженото за деянията и изтърпяват наказания или са изтърпели. Ако Петков разполага със списък на такива 20 души, е редно да ги предостави на органите, включително и доказателствата за тяхната дейност. Не само 20 души са били обвиняеми през тези 30 години“, каза Тодоров.
По отношение на КПКОНПИ заяви, че не било професионално един следовател да прави изводи и анализи, когато не разполага с факти. Според него в целия казус имало политически привкус.
Тодоров се изяви и като защитник на Сотир Цацаров. Според зам.-шефа на НСлС се целяло компрометирането на председателя на КПКОНПИ, което да доведе до отклик в обществото и по-лесно този орган да бъде разформирован в сегашния му вид и да придобие друга структура. „Но това може да има неприятни последици за делата за конфискация на незаконно придобитото имущество. Може би след 10 години ще стане ясно каква е целта на атаката по този орган“, коментира Тодоров.
За готвените съдебни реформи Ясен Тодоров е категоричен, че когато се прави реформа в съдебната система, трябва да се направи анализ на цялостното правораздаване. Призна, че вероятно има проблеми, но трябвало „да се пипа цялостно и да не се работи на парче“.
Тодоров призова депутатите при гласуването на промените да направят информиран избор, да знаят за какво става въпрос и какви последствия ще има това гласуване: „Част от тях изобщо не разбират, други не ги интересува. Има една група, която неистово се стреми тази тема да се поддържа в обществото и чрез медиите и да се направят т.нар. реформи, които са на практика промени на парче и гонят определени политически и икономически интереси“.
