„На НАТО ще му дойде много нанагорно, ако трябва да запълва всички дефицити в нашата отбрана. Не е лошо да имаме ”чифте пищови на колана”, но не е лошо да помислим с какво точно ще организираме тази защита.
Време е да се съобразим с политическите реалности и да престанем да се държим, като че ли разполагаме с огромна, финансирана напълно и опитна в бойните действия войска и да се възползваме от членството си в Алианса, който ни предлага безброй предимства от гледна точка на защита на нашата сигурност“. Това заяви за Телевизия Евроком политологът и преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Татяна Дронзина.
„Русия си иска парчето от Европа. Това можеше да бъде удовлетворено, ако светът живееше в епохата на сферите на влияние. Ние не живеем в този свят и това не е краят на Студената война, а сме в 20-те години на XXI век. Едно такова искане би означавало, че трябва да бъдат изтеглени способностите, разположени в много източноевропейски страни – Балтийските страни и Полша. Не смятам, че това е валидна възможност“, посочи Дронзина.
Според нея руският президент Владимир Путин „е затънал в авантюрата“ и ще търси някаква полза: „Ще се възползва да всява разединение между страните от Европейския съюз и НАТО. Ако страните от ЕС и членовете на НАТО допуснат да бъдат разединени от заплахата, която представлява Русия – това ще бъде голяма победа за нея“.
„Много хора изхождат от предпоставката, че Русия се нуждае от някакви специални предизвикателства, за да предприеме ответно действие – това е една от най-големите заблуди в последните 70 години, за която ние плащаме огромна цена“, подчерта политологът.
След като напрежението между НАТО и Украйна беше изведено на дневен ред у нас, а редица европейски държави изразиха готовност да се засили Източния фронт на Алианса, българското правителството реши да „демонстрира възпиращ потенциал“.
„Заедно с дипломатическите усилия България ще развие своя потенциал, като ще бъде подготвена батальонна бойна група с използване на Националната командна верига. В търсенето на демонстрация на възпиращ потенциал, който да сме готови да заявим, ние търсим развитие на българската армия и как дефицитите да бъдат компенсирани“, заяви министърът на отбраната след заседание на правителството.
В последствие премиерът Петков допълни, че дефицитите в батальона ще бъдат попълнени от съюзническите сили.
