Десетилетия наред полагахме цветя пред жертвите на фашизма у нас. После възникна спор дали е имало изобщо фашизъм в България. Някои отдавна се съмняват дали и истински социализъм е имало или този строй е бил плод на мащабна пропаганда. Зачестяват също дебатите турското робство присъствие ли е, османско нашествие или друга форма на завладяване.
Със съседни народи изясняваме и до днес коя война на Балканите е била справедлива и коя не. Още от Аспарухово време насам.
През всички тези периоди - митологизирани, отхвърляни, премълчавани или шумно възвеличавани, са загивали хиляди българи. Дали за национална кауза, политически амбиции или заради чужди интереси, но са оставили костите си по бойни полета, гори, планини и море.
Ако на война е загинал дори само един войник, за неговата майка загубата е 100%. Няма по-свидни и по-малко свидни жертви. Има загубен цвят на нацията, обикновени хора герои, има Гео Милев, който не загина при Дойран, но бе убит в София…
Президентът Румен Радев се поклони днес пред паметника на загиналите от репресиите след 9.09.1944 г. Показа, че всеки живот отнет насилствено заслужава да бъде почетен. Всяко българско семейство и род имат свои примери за това...
Ако спрем да делим мъртвите на добри и лоши, ще се научим да бъдем заедно и приживе. Това е велико умение, присъщо на силни народи.
Огнян Стефанов
