Световните медии се развълнуваха: руският президент Владимир Путин заговори директно за ситуацията около Украйна. На пресконференцията след срещата си с унгарския премиер Виктор Орбан във вторник господарят на Кремъл повдигна въпроса за възможността за война между Русия и НАТО, ако Украйна се присъедини към алианса и се опита да си върне Крим.
Ето какво каза Владимир Владимирович: ”Нека си представим, че Украйна е член на НАТО и започне подобна военна операция. (Да си върне Крим, бел.ред.) Трябва ли да влезем във война с НАТО? Някой замисля ли се за това? Очевидно не”.
Да помислим… Украйна е независима държава, с население от над 42 млн души и територия шест пъти по-голяма от България. Ако кандидатства и отговаря на условията може да бъде приета в НАТО без проблем. Но най-забележителен е изразът: ако „опита да си върне“ – Путин признава, че Крим е бил отнет от Украйна, иначе тя защо би искала да си го връща?
И защо се говори само за гледната точка на Кремъл, без да се споменава за тази на Киев?
Путин каза, че отказът на САЩ и техните съюзници да се съобразят с руските искания нарушава задълженията им към неделимостта на сигурността в Европа, поети в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Той посочи, че макар западните съюзници да подчертават принципа, че всяка страна е свободна да избира съюзите, в които членува, те пренебрегват принципа на "неделимостта на сигурността", залегнал в документи на ОССЕ. Това, по думите на Путин, означава, че укрепването на сигурността на дадена държава не трябва да е за сметка на други.
Но не е ли за сметка на други укрепването на сигурността на Русия, трупайки войски на границата с Украйна и пращайки военни части и бойна авиация на помощ на режима на Лукашенко в Беларус на границата с Полша?
Путин е категоричен, че ракетните установки в Румъния и Полша, са заплаха за Русия. И допълва, че САЩ искат да възпират Русия, като използват за това Украйна, поради което евентуалното й приемане в НАТО би подкопало сигурността на Русия.
А руските ракети и атомни оръжия, с които Кремъл толкова се гордее, не заплашват ли Полша и Румъния, които са членки на НАТО? Защо трябва да приемаме, че всичко свързано с Алианса е военна заплаха, а военната мощ на Русия е хуманитарна организация? Защо всички кораби, ракети и самолети по руското Черноморие се представят за плажни артикули, а ако в България или Румъния евентуално се разположи база или военни на НАТО - това непременно застрашава Русия. Ами не я застрашава.
(САЩ официално са предложили руски експерти да инспектират разположените системи в Полша и Румъния.)
И с какво би подкопало сигурността на Русия евентуално приемане на Украйна в НАТО и ЕС?
Светът, частност държавите, членуващи в НАТО, ЕС и други съюзи има нужда от силна Русия с развита икономика. Русия е желан партньор и пазар, руските учени са водещи в много области, а руската култура е всепризната навсякъде. Суровините, които изнася Русия са безценни за десетки страни и икономики. Странно е управляващите в Москва въобще да твърдят, че има милитаристични настроения спрямо Русия. Не, няма такива. Има пропаганда в самата Русия, която подклажда подобни твърдения.
„Който е жесток, не е герой“, - казвал император Петър I Велики.
Големият поет Евгени Евтушенко на свой ред е осъзнал нещо, което трябва да е ясно на всеки управленец: „Общественото мълчание е скрита форма на анархия“.
Путин няма да воюва, най-малко с НАТО. Защото знае, че може да загуби, а загуба не влиза в плановете му. Затова залага на пропагандата и хибридните "бойни действия".
Колкото до България, тя членува в НАТО и ЕС, за да осигури своята сигурност. Няма българин, който да е настроен воинстващо спрямо Русия и руските граждани. Но не забравяме, че заради руски интереси са пострадали наши интереси - Турски/Руски поток, високи цени на газа през годините, корупционни практики покрай Южен поток... Вината търсим в себе си и управниците в София; опитваме се да бъдем независима държава и равноправен партньор. Нищо повече.
И нека е ясно: Руският народ и управляващите в Кремъл не са едно и също. Историята на тази велика нация дава достатъчно примери за това.
Огнян Стефанов
