Ако погледнете цялото поведение на Русия около Украйна, нейната стратегия става ясна – или поне толкова ясна, доколкото е възможно в геополитиката. Струпването на руски войски започна преди месеци. С времето на САЩ и техните съюзници от НАТО им просветна, че нещо може да се случи. Руснаците отправиха исканията си преди няколко седмици, като поискаха НАТО да не предоставя членство на Украйна в алианса и да изтегли оръжията си от Източна Европа. Казано по друг начин, Москва искаше да се върне към статуквото, което е поддържала преди разпадането на Съветския съюз.
Така се появи едно обяснение за поведението на Русия. Исканията на Москва накараха да изглежда така, че Украйна и Източна Европа представляват уникална заплаха за Русия, която ще намалее, ако НАТО напусне региона. Това просто е невярно; вече не е необходимо ракетите да са близо до целта, за да бъдат заплаха. Следователно това искане нямаше никакъв смисъл, освен в случая, на който наблягам: Русия се нуждае от стратегическа дълбочина срещу наземно нападение. Колкото и малко вероятна да е тази заплаха, тя е първична и висцерална. Тази заплаха ще бъде намалена до известна степен, ако НАТО се оттегли на Запад, но ще бъде почти премахната, ако руските войски в крайна сметка бъдат разположени по близо до Запада.
Проблемът с тази линия на мислене е, че Русия много добре е знаела, че САЩ и техните съюзници ще отхвърлят исканията й.
Друга теория гласеше, че Русия винаги е възнамерявала да нахлуе в Украйна. Искаше Съединените щати да отхвърлят предложението й, за да оправдаят война. Възможно е руснаците да са вярвали, че отхвърлянето на техните искания би предизвикало сериозна загриженост в Европа, но не повече от обикновена заинтересованост в Съединените щати. Така че, ако изместим фокуса от Украйна, намерението на Русия може да е просто да раздели НАТО толкова дълбоко, че никога да не може да бъде поправено. Като се има предвид, че европейците не желаят финансово да издържат алианса, САЩ не вярват, че членовете му ще споделят всички рискове, и при общите икономически сили, които разединяват Европа, на Русия не й се налага да се старае толкова много, за да раздели алианса.
По този въпрос Германия, де факто лидер на Европа, е от съществено значение. Икономиката й в момента е отслабена от ограниченията на експортния пазар и вътрешните дисбаланси от пандемията COVID-19. Един от стабилизиращите фактори на нейната икономика е надеждността на руския износ на природен газ, надеждност, която трябваше да бъде подобрена от газопровода „Северен поток 2“. Русия се нуждае от приходите от продажби за Европа като цяло и в Германия в частност. По този начин действията на Русия близо до Украйна създадоха главоблъсканица. Германия – и всъщност всички членки на НАТО – се нуждаят от руската енергия, но нямат доверие на Русия. Една война може да накара Русия да спре износа за Европа, което ще даде на Германия и другите избор между вътрешен хаос и дългосрочна сигурност от страна на Русия. Русия не е предприела никаква открита стъпка, защото идеята за нападение е по-силна от действителната атака.
Това би обяснило защо руските искания са имали за цел да бъдат отхвърлени, задържайки инвазията, докато страхът от война нараства. Това би предизвикало германски жестове на солидарност с НАТО, докато спешно се търси решение, което да принуди Русия да се въздържа. То би обяснило изключителното търпение на Москва към отговора на САЩ и би обяснило обещанието, че въпреки струпването на масираните сили, война няма да има. Ако НАТО по същество се разпадне, Русия ще бъде в състояние да създаде неутрална военна и икономическа зона, от която да бъде неразделна част и главен доставчик на енергия.
Единственото противодействие на всичко това е нещо, на което обикновено не обръщаме внимание в геополитиката: общественото мнение. Категоричното отхвърляне на руската оферта би трябвало да раздели САЩ и да създаде общи антиамерикански настроения в Европа. Засега това не се е случило, въпреки че Русия по принцип е доста добра в използването на социалните и политическите разделения, за да формира политиките на държавите в своя полза.
Действията и предложенията на Москва имаха за цел да представят САЩ като неразумни. Въпреки това в Европа все още не е възникнало мощно антивоенно движение, а разделението във Вашингтон остава на същото ниво. Да се насочи Европа в желаната от руснаците посока изглежда изисква обществена подкрепа. Това би лишило правителствата от възможност за маневриране, което е точно това, от което се нуждае Русия.
Това е сложно обяснение за много сложен набор от маневри. Ако НАТО се разпадне, руснаците смятат, че ще поемат контрола над Украйна без риск. Поне от гледна точка на Германия ползите от НАТО не могат да се сравняват с ползите от достъпа до природен газ. Русия възприе стратегия на непряка атака, целяща да отслаби НАТО, може би смъртоносно, а след това да разчита, че Украйна ще падне в скута ѝ. Това е нейното очакване, но Русия, както и други държави, често е грешала. Руснаците бяха напълно честни, когато заявиха, че не възнамеряват да нападат Украйна. Преди това трябва да хванат по-едри риби.
Джордж Фридман, Geopolitical Futures
Превод и редакция: Веселка Иванова
