Добре дошъл в коридорите на моето съзнание, където часовниците са отдавна спрели. Където дните се размиват с нощите и спомените ми не знаят що е време. Добре дошъл в коридорите на моето съзнание, където моите врати отдавна са заключени. И ключовете някъде дълбоко са заровени. Където мислите се лутат, за да срещнат пътя си. Добре дошъл в коридорите на моето съзнание, където страховете ми в дупки са погребани. И движат се лица, съдби по тези улици. А мечтите си разменят празни погледи...
Добре дошли в реалността на психиатричната грижа в България - бивши сгради, за "бивши" хора. Някъде далеч от хорските очи. Далеч от шанса за пълноценен живот. Далеч от всичко и всички. Добре дошли там - в света на отритнатите, за които се грижи шепа персонал. Добре дошли в системата, която плаче за реформи, но такива няма с години.
Добре дошли в реалността на психиатричната грижа в България. Тя не е ваша, но заслужава вниманието ви.
Джесика Вълчева и Катя Илиева
