„Досега в публичното пространство се знае сравнително малко за подготвяната нова лявоцентристка формация (някои говорят за социален проект като прощъпулник). Едно от сигурните неща около него, доколкото в политиката има сигурни работи, е че новото начинание вляво ще има за лица авторитетни личности с младежка енергия, повечето от които не са били партийни членове; в същото време горели в битките леви авторитети ще помагат усърдно.
Освен това, няма как новият проект да не бъде естествен коректив на БСП, която се сгромолясва и освобождава широк терен в координатната система ляво-център. На този фон идеите за създаване на опозиционно движение от опоненти на Нинова в самата БСП, групирани от платформата "Социализъм 21 век" например, са достойни за уважение, но нямат стратегическа тежест. Дори опозиционерите да вземат връх в партията, тя е ниновизирана до такава степен, че вече никога няма да бъде значим фактор в политическия живот.
Очевидно, поне първоначално новият лявоцентристки проект ще се групира около личности, а не върху ясна идеологическа алтернатива на маргинализираната соцпартия, както отбелязват някои наблюдатели. Българското общество тепърва ще узрява за идеите на една прогресивна левица. На този етап е важно страната най-сетне да има автентична социалдемокрация.
И още едно обстоятелство, което според мен би работило за успеха й: Досега всички опити за сериозна корекция на БСП "отвън" се проваляха поне по три причини:
- И през 1996 г., и през 2009 г., когато се появиха "Евролевицата", респ. АБВ, соцпартията все още беше значима сила.
- Корекцията ставаше чрез късане на "живо месо" от БСП - болезнена и неприемлива операция за червения електорат.
- Не на последно място, алтернативните партии не успяха, защото бяха подчертано лидерски. Това предреши до голяма степен съдбата на Евролевицата на Александър Томов, на АБВ на Георги Първанов и Румен Петков, и др.
Сега нещата изглеждат много по-различно, а българското общество отчаяно се нуждае от силен социален вектор!“
Иво Инджов
