„Огромният дефицит на кадри в Спешна помощ лимитира възможността да се работи едновременно върху 1-2-3 или повече пациенти“, каза главният координатор на експертния съвет по „Спешна медицина“ проф. Николай Младенов.
Случаят с починалата жена във Враца осветли проблеми в системата на спешната помощ. „В случая имаме една пациентка, която идва в критично състояние, има промени в съзнанието, вероятно е и с промени в кръвното и трябва да се предприемат мерки. Това може да се случи в рамките на 10 минути“, каза проф. Младенов пред bTV.
По думите му е възможно регистрацията, която забавя лечението, да се направи и по-късно, ако се изисква по-бърза медицинска намеса.
„Триажът са действия, които се изпълняват на територията на спешния център. Има триажни категории, на базата на които се определя състоянието“, казва Младенов.
Според Младенов в страната почти няма спешно звено, което архитектурно да отговаря на изискванията за спешен център. „Няма архитектура, нужната апаратура е недостатъчна, липсват медикаменти. И като добавим кадровия проблем – в спешната помощ около 5% от лекарите са под 30 години. Нещата стават твърде критични“, казва той.
На въпрос дали трябва да се преосмисли процедурата по прием в болница на спешните случаи, Младенов коментира, че ако има административни спънки, както при случая във Враца, тогава трябва да се преосмислят. „Такова критично състояние е възможно да преодолее регистрацията“, казва той.
Младенов представи и статистика за спешните случаи в страната. Според данните спешните звена обслужват над 780 хил. пациенти на година. От тях около 25% се нуждаят наистина от спешна медицинска помощ, а останалите 75% са неотложни и те трябва да се прегледат при личните си лекари. „Над 500 са практиките, в които няма лични лекари. Около 500 хиляди души нямат личен лекар, а неосигурените в страната са около 2 милиона“, казва Младенов.
По този начин спешната помощ се блокира от случаи, които действително не са спешни.
„Има нужда от реформа, тя трябва да е на 180 градуса. Надявам се най-накрая ръководството на Министерство на здравеопазването да посегне към по-кардинални промени“, каза още Младенов.
