Председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов се връща на работа във Върховния административен съд (ВАС), откъдето дойде преди 7 години. Той е подал заявление до Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, с което иска след края на мандата си да бъде преназначен във ВАС, пише ”Лекс”.
Законът казва, че след като са били шефове или зам.-шефове магистратите се връщат на заеманата преди избора или на равна по степен длъжност, освен в случаите, когато са били назначени от по-ниско ниво на орган на съдебната власт. (По този път и Сотир Цацаров от 1 март се връща като редови върховен прокурор.) Това означава, че Панов би имал право и да остане във Върховния касационен съд, което явно не желае. Спорно е доколко Панов бе приет от съдиите във ВКС за тези 7 години и дали би се чувствал комфортно да остане за работи с тях.
Мандатът му като председател на ВКС изтича на 10 февруари, когато новоизбраният шеф на съда Галина Захарова трябва официално да встъпи в длъжност.
До 2015 г., когато оглави ВКС, Панов беше съдия във Върховния административен съд. Започнал е работа в съдебната система през 1998 г. като младши съдия в Софийския градски съд, след това става съдия в Софийския районен съд и в СГС, а през 2007 г. е избран за председател на Административен съд София-град. През 2012 г. е повишен във ВАС.
Лозан Панов е вторият председател на върховен съд, който ще работи във ВАС. Първият беше Георги Колев, който 7 години беше шеф на ВАС, а след това края на мандата си, беше преназначен във ВАС и оглави Второ отделение в съда.
Все още няма яснота в кое отделение ще работи Панов. Преди да бъде избран за председател на ВКС, той беше съдия в Седмо отделение, което се занимава с делата за конфликта на интереси, достъпа до обществена информация, движение по пътищата, комуникации, защита от дискриминация, защитени територии и правата на потребителите.
По време на своя мандат като ръководител на ВКС, Панов беше и кандидат за президент, издигнат от инициативен комитет, но не стигна до балотаж.
Преди 7 години Панов бе избран за председател на ВКС с гласовете на статуквото във Висшия съдебен съвет. После обаче се превърна в негов най-ревностен критик.
Това му навлече всевъзможни проверки и ревизии. Имаше и постоянни конфликти с мнозинството на съвета, което няколко пъти сдържа порива си да стартира процедура за предсрочното му освобождаване.
