Затворени летища, анулирани полети, загуби за стотици милиони евро бяха водещите новини в цял свят през последните няколко седмици.
Причината за това не бяха нито талибаните на Бен Ладен, нито чеченските терористи, нито ядрените експерименти, а вулканът със странното име Ейяфятлайокутл, който с изригването си създаде световна истерия. Исландският гигант успя само с едно изхвърляне на лавата си да измести топ-новината за финансовата криза, която от около година трескаво се върти във всички световни информационни агенции.
Още по-голям смут настъпи, когато експерти предупредиха, че разместването на земните пластове може да предизвика изригването на близък до Ейяфятлайокутл вулкан, който бил доста по-голям и можел да направи още по-сериозни проблеми за човечеството.
От друга страна с това хората за пореден път получиха безценния урок на природата, която приземи самолета, на който само преди 2 години беше полетели всички, които с гордост и днес носят титлата европеец. Наред с наводненията, унищожителните земетресения и пожарите Ейяфятлайокутл изригна сякаш да напомни на земляните, че планетата сама е господар на себе си и няма да позволи никога да бъде управляване от когото и да е.
От векове човекът се стреми да бъде доминиращ вид на Земята, да определя правилата в света, който е завладял. Въпреки това, все по-често разбира, че е само един от многобройните видове с единственото предимство, че притежава разум.
(Въпреки, че и това понякога е спорно. Най-пресният пример е петролният разлив в Мексиканския залив, който застрашава всички живи същества в района.)
В стремежа си да бъде запомнен сега и завинаги, наблизо и през много километри, човекът погубва същественото и истински значимото.
Природата също не остава безучастна в тази опасна игра и ни връща всичко с лихвите чрез необузданата си сила. Когато се опитваме да я контролираме, тя бълва своята лава от дулото на Ейяфятлайокутл. Вулканът, който развенча мита за екзотиката, която по принцип виждат туристите в неговите поли. Който обърка плановете на 731 000 000 европейци и на още 49 държави, останали без въздушния си транспорт.
Вулканът доказа и нещо още по-важно – как всички сме станали изцяло зависими от своите изобретения и от своите машини, както преди близо век великият Алеко Константинов предсказа в пътеписа си „До Чикаго и назад”. Надали преди 1 500 години изригването на Ейяфятлайокутл би предизвикало този хаос, на който ставаме свидетели днес, когато вече само с едно подухване на вятъра, който обръща посоката на облака прахта, изпадаме в истерията на обречения обесник.
Това обаче е само факт, от който всеки трябва да извлече своята поука и изводи за ролята на природата в мигновения човешки живот, чийто край рано или късно идва. Исландският вулкан е само дребно показно за планетата, която може да живее без своите хора, но те без нея са обречени завинаги.
