След повече от 5 часа преговори с руския президент Владимир Путин в Москва, нямаше никакво съмнение, че френският му колега Еманюел Макрон всъщност е влязъл в бърлогата на мечка гризли и ще бъде схрускан.
Русия разположи над 100 хил. военни по границата с Украйна и френският държавник, заедно с други западни лидери, се опитва да убеди Путин да поеме по пътя на деескалацията и да не се стига до въоръжен конфликт. Руският президент обаче избра пътя на непокорството и отсече - Крим е руски, а ако Украйна стане членка на НАТО, европейските държави автоматично ще влязат във война с Кремъл.
"Русия е военна суперсила и ядрена суперсила. Няма да има победители, а Европа ще бъде въвлечена в този конфликт против своята воля", заяви Путин, размахвайки пръст пред френски репортер.
Руският президент с присмех приема всички твърдения на западните лидери, че НАТО е "отбранителен съюз". Путин даде като пример за тъкмо обратното операциите в Сърбия, Афганистан, Сирия и Либия и повтори тезата си, че случилото се в Украйна през 2014 г. е всъщност "държавен преврат". Руският президент обвини правителството в Киев, че се опитва да уреди сепаратистката война в Източна Украйна с "военни средства“. Путин дори се изгаври с Киев с предложението да предостави политическо убежище на бившия украински президент Петро Порошенко, обвинен в държавна измяна заради продажба на въглища, които според прокуратурата са помогнали за финансирането на подкрепяните от Русия сепаратисти.
Макрон остана почти безмълвен на фона на всичко това и настоя разговорите да продължат.
“Отговорност на Франция е да има възможно най-силните отношения с Русия. Ние сме две големи европейски държави… членове на Съвета за сигурност на ООН. За мен е безспорно - Русия е европейска. Ако някой вярва в Европа, той трябва да може да работи с Русия и да намери начини и средства за изграждане на бъдещето в Европа и с европейците“, каза Макрон веднага след като Путин обяви, че Крим е неотменимо част от Русия.
Макрон се провали и не отговори на провокациите на Путин. Не заяви твърдата позиция на Франция и Европейския съюз. Например - че Русия незаконно е нахлула и е анексирала Крим. И поведението на Макрон напомня онова на първия дипломат на ЕС - Жозеп Борел, който миналата година застана настрани, докато външният министър на Русия Сергей Лавров наричаше Европейския съюз "ненадежден партньор".
Усилията на френския президент да демонстрира дълбока загриженост за нуждите и интересите на Русия също бяха в рязък контраст с изявленията на президента на САЩ Джо Байдън, който в понеделник се срещна с германския канцлер Олаф Шолц във Вашингтон. Белият дом многозначително предупреди, че газопроводът "Северен поток 2", който минава от Русия до Германия, никога няма да бъде одобрен, ако Русия атакува Украйна. Шолц не повтори конкретната заплаха, но заяви, че Берлин и Вашингтон ще действат заедно, за да отговорят на евентуална руска атака срещу Украйна.
Докато Байдън и Шолц изглеждаха решени да засилят твърдата линия на Запада спрямо Москва, Макрон говореше с тон на умиротворение и многократно изрази загрижеността си за интересите на Русия. Френският президент дори спомена "травмата", която Москва преживя през 30-те години след падането на Съветския съюз.
Путин от своя страна не изглеждаше травмиран. Даже напротив - използва пресконференцията след срещата с френския си колега, за да премине в офанзива и да се оплаче отново и отново от НАТО и Украйна.
“Искам още веднъж да подчертая, въпреки че съм го казвал многократно - ще се радвам, ако наистина ме чуете и обясните на Кремъл. Дори напротив - Путин заяви, че Украйна също засилва бойната си готовност около Донбас.
Макрон отбеляза, че много от исканията на Русия са съвместими с целите на Запада.
Двамата президенти дадоха сигнал, че са готови да продължат разговорите, а според Макрон следващите няколко дни ще се окажат решаващи. Френският президент обаче призна, че поддържането на дипломацията жива с Москва е престъпна работа:
"Европа трябва да знае как да работи с Русия... Лесно ли е? Не. В задачата има ли елемент на неблагодарност? да. Трябва ли да се изостави? Не"
Упражнение с висок риск
Имаше и практически ограничения за преговорите очи в очи. Макар че теоретично Франция може да изпълни едностранно искането на Путин за гаранция, че Украйна никога няма да се присъедини към НАТО (всеки един от 30-те съюзници може да блокира приемането на нов член), Макрон не предложи да направи това. Поне не публично.
Много от другите искания на Русия - като гаранции, че войски и ракети няма да бъдат разположени на украинска територия – са под контрола на САЩ. Или изискват колективно решение от всички съюзници, като например настояването на Кремъл НАТО да се изтегли от всички източноевропейски държави, които не са били членове на Алианса преди 1997 г.
В крайна сметка Путин изглежда заключи, че Макрон не желае или не може да изпълни конкретните искания на Русия и в резултат руският лидер не предложи нищо конкретно в замяна.
В края на пресконференцията Макрон все пак оказа малък натиск върху Путин като заяви, че Западът няма да се огъне.
След като обвини Русия, че е "нарушила“ принципи като "суверенитет, териториална цялост и права на човека", френският президент даде ясно да се разбере, че "нито НАТО, нито Съединените американски щати ще отговорят на всички искания, отправени от Москва в контекста на силен военен натиск".
Посещението на френския президент в Русия беше високорисков ход още от самото начало. НАТО и САЩ вече отговориха писмено на исканията на Кремъл за нови гаранции за сигурност и тъй като Кремъл все още преценява своя отговор, не беше съвсем ясно какво, ако изобщо има какво, може да каже или предложи Макрон, така че да не рискува да разцепи Запада на две.
И когато Макрон пристигна в Кремъл, бързо стана ясно, че той е в неизгодна позиция спрямо далеч по-опитния руски президент. Седнал бе в далечния край на огромна конферентна маса в една от богато украсените заседателни зали на Кремъл, пълна със златни завеси и лъснат дървен под. В другия край - домакинът на Макрон стоеше почти неподвижно и хвърляше на госта си ледени погледи и изглеждаше, че не слуша съвсем.
Докато Макрон говореше, Путин почти не мигна. Руският лидер държеше ръцете си отстрани или в скута си. На няколко места той потупа единия или другия крак. Но просто гледаше. Едва в края на срещата, когато Макрон даде знак, че приключва, Путин най-накрая кимна и леко потрепна в ъглите на устните си – гримаса за мнозина, но почти усмивка за руският лидер.
Путин познава добре противниците си. Затова не е изненада, че използва встъпителното си слово по време на срещата, за да очертае рамките на разговора изцяло според собствените си интереси. Направи го обаче така, че да похвали френският президент, който в момента много иска да е в центъра на международните събития. Самият Макрон посочи, че Франция донесла в Москва “гласът на Европа”.
И Путин услужливо продължи да помпа егото на своя колега… Макрон не отговори по никакъв начин на твърденията на руския държавник. Не се възпротиви, когато отрече връзките между неговото правителство и наемните войници от групата Вагнер, която в момента подклажда антифренските настроения в Мали и прочее.
Руският президент изглежда умело играе със страховете на някои представители на Запада, които изглеждат загрижени, че Макрон самоволно е готов да направи отстъпки спрямо Путин вместо да настоява твърдо той да оттегли войски и тежко въоръжение сега са събрани по границите на Украйна…
превод и редакция: Джесика Вълчева
