Европа, НАТО и САЩ нервно се оглеждат през рамо през последните месеци. Оказва се, че темата, която занимава умовете на западните лидери тези дни е геополитиката. Страховете са, че Кремъл използва напрежението около Украйна, за да приложи Цезаровото “Divide et Impera” - “Разделяй и владей”.
От едната страна е Китай - сянката, която винаги е тегнела над Европа и нейната икономическа мощ и разширяващо се влияние в целия свят. От другата - Москва, която наднича зад гърба на ЕС. Заплахата не е само за суверенитета на Украйна. Опасенията на стария континент са, че руският държавен глава се опитва да промени баланса на силите в Европа.
Ситуацията е сериозна. И белег за това е начинът, по който гледат на случващото се съюзниците. Изведнъж те се оказаха единодушни и публично заявиха решителността си за действия спрямо Русия. Всички започнаха да четат химна от един и същи липс и да пеят в една тоналност.
Някои от червените линии между държавите в Западна Европа са добре известни на Путин. Затова руският президент иска да ги използва максимално.
Ето така например Еманюел Макрон - държавният глава на Франция, неотдавно заяви, че НАТО е в “мозъчна смърт” и е един от най-яростните прокламатори на идеята, че Европа трябва да бъде “стратегически автономен”.
Отношенията между Брюксел и Вашингтон са обтегнати след политиката на американския президент Доналд Тръмп. Споровете са за финансирането на отбраната на НАТО и прочее... Отношенията между ЕС и Великобритания пък са обтегнати заради Brexit. А на фона на всичко това държавите в блока се карат за куп други неща. Включително и по въпросите за външната политика.
Но в момента всички тези въпроси сякаш са на заден план. Дипломати споделят пред журналисти в неофициални разговори, че сътрудничеството между ЕС и САЩ е по-добро от всякога, работи се добре с Обединеното кралство на ниво НАТО и всички са 100% на едно мнение що се отнася до плановете за налагане на икономически санкции на Москва и съюзниците й.
Всъщност Европейската комисия е ангажирана с постоянна вътрешна дипломация - както беше по време на преговорите за Brexit. Целта е да се запази единната позиция на всички членки по отношение на санкциите срещу Москва. В коридорите на ЕС се шушука, че една от причините да не съществува точно, писмен наръчник за тези санкции и потенциалните сценарии е, че Брюксел се надява, че по-малко подробности означава по-малко храна за държавите-членки, за да се пазарят и да се оплакват. Европейската комисия също настоя, че санкциите ще работят само ако съюзниците заемат обща позиция.
И все пак в понеделник това изглеждаше борба за германския канцлер Олаф Шолц и американския президент Джо Байдън на съвместната им пресконференция във Вашингтон. Да, много се говореше за единство. И двамата публично подкрепиха идеята за строги санкции срещу Москва, ако е необходимо. Но Олаф Шолц явно отказа да потвърди обещанието, чуто от Джо Байдън, че директният газопровод на Германия от Москва няма да заработи, ако Русия нахлуе в Украйна.
Страните от ЕС често са разделени по въпросите с Русия. Полша и други бивши комунистически страни в Източна и Централна Европа са склонни да бъдат строги към Москва, която те постоянно разглеждат като потенциална заплаха за сигурността. Италия, Франция и Германия често са обвинявани от други членове на ЕС, че са твърде "меки“ в отношенията си с Москва.
Точно сега Кремъл настоява, че няма планове да нахлуе в Украйна. Но натрупването на нейни и съюзнически войски на Русия на украинската граница се разглежда като най-голямото военно натрупване в Европа след Втората световна война.
Наскоро Германия предизвика раздразнено повдигане на веждите в ЕС и извън пределите на съюза, защото отказа да изпрати оръжие на Украйна. Мнозина се подиграха, защото бе дадено обещание за киевски каски, полева болница и 350 войници, които да бъдат изпратени в Литва. И едва ли е помогнало за репутацията на Германия това, че бившият германски канцлер Герхард Шрьодер току-що беше номиниран за член на борда на руския газов гигант "Газпром".
Седмицата едва започна и вече видяхме поредица от двустранни преговори, планирани тристранни и четиристранни срещи, на които да бъде обсъдено нарастващото напрежение с Москва. Само в понеделник френският президент беше с Владимир Путин в Москва, германският канцлер се срещна с Джо Байдън във Вашингтон, а външните министри на Словакия, Австрия, Германия и Чехия се отправиха заедно към Киев.
Във вторник вечерта т. нар. Ваймарски триъгълник се среща в Берлин - хлабав съюз между Франция, Германия и Полша, чиято цел е да засили сътрудничеството между трите държави в кризисни зони. Създаден е през 1991 г., за да подкрепи излизането на Полша от комунистическото управление.
Срещите на тримата лидери - полският президент Анджей Дуда, френският президент Еманюел Макрон и германският канцлер Олаф Шолц - са ясни примери за това как международните кризи - в случая напрежението между Русия и Украйна, могат да повлияят на репутацията на страните и водещи политически фигури.
Макрон е добре известен (и понякога нехаресван тъкмо заради това) със своето желание да засили позициите на Франция на дипломатическата сцена, дори когато говори за важността на укрепването на глобалното присъствие на ЕС. Но преди да се отправи към Москва в понеделник, Макрон се погрижи да говори с Лондон, Вашингтон и Брюксел. Понастоящем Франция заема ротационното председателство на Европейския съюз и президентът Макрон е бил наясно, че едно "успешно“ пътуване до Москва едва ли би навредило на кандидатурата му за президент, въпреки че това все още не е официално обявено.
След срещата им президентът Путин каза, че разговорите са били полезни и съществени и че някои от идеите на Макрон са "реалистични" и могат да формират основата за по-нататъшни съвместни стъпки.
Олаф Шолц се справя доста по-слабо. Заглавията на германските медии крещят, че меденият месец за този все още сравнително нов канцлер вече е приключил заради начина, по който се справяше с кризата до този момент. Шолц е изправен пред дилема - германският бизнес и енергийните връмки с Русия са огромни, а неговата Социалдемократическа партия е известна с разделенията си относно отношенията с Москва. Г-н Шолц също е в слаба позиция в германския парламент. И макар че той и най-близкият му съветник са известни като страстни еврофили и трансатлантици, германският канцлер очевидно чувства, че трябва да действа внимателно.
Докато предшественикът му Ангела Меркел беше уважаван на световната сцена в кризисни ситуации, Олаф Шолц направи в най-добрия случай колебливо впечатление. В най-лошия случай Германия беше изобразена от някои като ненадежден съюзник по време на кризата около Украйна.
Най-богатата и най-мощната нация в ЕС сега се хвали отбранително, че е най-големият отделен донор, който помага за стабилизирането на Украйна в размер на приблизително 2 милиарда долара след кризата в Крим през 2014 г. Но в сегашното противопоставяне с Русия канцлерът Шолц се насочва към Москва и Киев на лични посещения едва следващата седмица.
А какво да кажем за президента Дуда?
В момента Полша заема ротационен председател на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, ОССЕ. Още през декември полският премиер Матеуш Моравецки, запален член на НАТО и трансатлантик посочи, че страната може да напътства и съветва Запада относно Русия и нейните геополитически намерени
Ролята, която Полша играе в кризата между Русия и Украйна, вероятно идва като облекчение за Варшава. Тя си спечели репутация в средите в и извън ЕС като отстъпила демокрация с твърдения за манипулация на пресата, незачитане на правата на малцинствата или на жените или гарантиране на независима съдебна система. Полша отрича обвиненията.
Това е сблъсък в рамките на ЕС, който почти сигурно ще продължи, каквото и да се случи с Русия-Украйна. Напрежението между ЕС и САЩ също ще продължи да тлее заради финансирането на големите технологии и НАТО, а ЕС и Обединеното кралство след Brexit остават доста далеч от разрешаването на различията си относно Северна Ирландия.
Въпреки споделените опасения относно Кремъл, дълготрайността на настоящата демонстрация на единство между западните съюзници не е гарантирана.
превод и редакция: Джесика Вълчева
