Четири болници, три часа в линейка, две седмици в кома и една починала жена. Звучи като обратно броене за един човешки живот. Поредният, паднал жертва на една продънена система - тази на здравеопазването. И то седмица, след като едно малко дете видя как майка му умира на регистратурата в Спешното отделение във Враца, защото 40 минути никой не я прие за лечение.
Пак си говорим за това как един български гражданин се оказва със смъртна присъда, под която стои подписът на здравната ни система.
4, 3, 2, 1…
В началото на месец януари жена със съмнение за мозъчен кръвоизлив се оказва между четири болници, които отказват да я хоспитализират. Линейката на Спешна помощ пристига бързо, обикаля три часа, за да намери лечебно заведение. Първо спира в “Пирогов”, където ги връщат, защото няма места. Такова е положението и във ВМА. В “Токуда” констатират, че жената е за реанимация, но и там нямало места. Същото било положението в УМБАЛ “Света Анна”.
Тогава започват да чакат 40 минути, за да може диспечера на Спешна помощ да разбере къде все пак ще я приемат.
4, 3, 2, 1…
Линейката се връща към ВМА, където този път приемат жената. В крайна сметка 58-годишната жена претърпява операция, но е твърде късно. Прекарва две седмици в кома, а днес вече е със смъртен акт.
4, 3, 2, 1…
Сега отново се питаме кой е виновен. Ще започнат и проверки. Особено във ВМА и “Пирогов”, които в момента нямат становище по въпроса. Диагнозата на българското здравеопазване е ясна от години - липса на кадри, липса на качество, шуробаджанащина. Близките са в безтегловност, ако не дай си Боже се наложи да се потърси медицинска помощ - не знаят какво да направят, кого да потърсят. Не знаят как ще приключи историята.
4, 3, 2, 1…
Може да е начало. Може да е край. Следващият път ще си говорим отново - за дефицитите в системата, за виновните, безотговорните, бездействащите. Но някой ще загуби свой близък. И ние просто ще изцъкаме с език. Донякъде щастливи, че това не се случва на нас. Защото, ако се случи…
4, 3, 2, 1…
Джесика Вълчева
