Въпреки отвор от опозицията в парламента в лицето на ГЕРБ, ДПС и „Възраждане“, бюджетът на НЗОК мина на първо четене. От 219 народни представители, 129 гласуваха „за“, 91 бяха „против“, никой не гласува „въздържал се“.
Предвижда се разходите за здравеопазване до края на 2022 година да бъдат над 6 милиарда лева, което е с над 600 милиона лева повече в сравнение с миналата година. Ще се запази вноската за здравно осигуряване да е 8% от дохода, като работодателите ще продължат да плащат 60% от сумата, а служителите - 40%.
Обсъждането на бюджета на НЗОК не мина без препирни. Според опозицията бюджетът е „копи-пейст“ от ГЕРБ, а според управляващата коалиция е балансиран път към евентуална здравна реформа през юни. Още от самото начало ДПС и ГЕРБ декларираха, че няма да го подкрепят.
„За пореден път ние от ДПС призоваваме да се търси надпартиен консенсус за реформи в здравеопазването“, заяви Джевдет Чакъров, който посочи, че тези реформи не са по-силите даже на едно управляващо мнозинство.
„За нас това е най-логичната, най-правилната и най-възможната ситуация, в която ние да приложим нашите знания и умения и да подобрим здравеопазването в България, разбира се, доколкото е възможно“, репликира Антон Тонев от „Продължаваме промяната“.
Елена Гунчева от „Възраждане“ определи бюджета като „прекалено оптимистичен по отношение на приходите и разочароващ по отношение на разходите“. „Отново за здравеопазване се отделят по-малко пари, отколкото в ЕС, където процентът е над 7 на сто от БВП“, каза тя.
Според д-р Александър Симидчиев от „Демократична България“ най-важното е да се спрат кражбите в сектора:
„Считаме, че проектът за Закон за бюджета на НЗОК е съставен в съответствие с бюджетната рамка при запазване на размера на здравно-осигурителната вноска и така финансовата обезпеченост е гарантирана в най-висока степен“.
Освен Бюджета на НЗОК, днес депутатите обсъждат на първо четене и проектобюджета на Държавното обществено осигуряване. В одобрения от кабинета и ресорните парламентарни комисии бюджет на ДОО се залага осъвременяване на пенсиите с 6,1 на сто от 1 юли. Максималният осигурителен праг се увеличава с 400 лева до 3400 лева от 1 април, въпреки възраженията на част от работодателските организации. Осигуряването за земеделските стопани също се увеличава драстично и се приравнява към минималната работна заплата, която от 1 април трябва да достигне 710 лева. Втората година от майчинството също трябва да е приравнена на тази сума, според проектозакона.
Очаква се утре народните представители да разгледат на първо четене и държавния бюджет за настоящата година.
