Съветския съюз, 1938 г. Пред съда е изправен Хенрих Григориевич Ягода, народен комисар (министър) на вътрешните работи на СССР. Главен обвинител е Андрей Януариевич Вишински.
Вишински в залата: Кажете, предателю и изменник Ягода, наистина ли през цялата ви гнусна и предателска дейност не изпитахте поне веднъж съжаление или мъничко покаяние? И дори сега, когато отговаряте пред пролетарския съд не изпитвате ли поне малко съжаление за извършените от вас престъпления?
Ягода: Да, съжалявам. Наистина съжалявам… - отвръща тихо Ягода.
Вишински: Внимание, другари съдии! Престъпникът Ягода казва, че съжалява?! Кажете по-високо, престъпнико, за какво съжалявате?
Ягода високо: Съжалявам…, че не ви избих всичките, когато имах възможност!
Времената на Вишински… Стилът не е забравен, не и у нас.
Ще ви разкажа какви пари се наливат в едно само прокурорско преследване, за да прецените дали е прав главния прокурор Гешев да се възмущава, че му отнемат 23 милиона в полза на учените от БАН.
Гешев нарече предложението „тържество на мафията“. След което допълни: "Това, което ще се случи, е, че няма да има пари за експертизи. Резултатът е, че няма да има дела, внесени в съда, това ли искат българските граждани, искат българската престъпност, организираната, вероятно, но не и българските граждани. Няма да има пари за преводи.“ И т.н. и т.н. Звучи разтревожен, а за тези, които нямат понятие за какво иде реч, дори загрижено.
От личния ми опит с прокуратурата имам известно впечатление как работят някои нейни звена и представители и как гражданите плащат всичко това на „тъмно“.
Едно от делата срещу мен, заведено от прокуратурата по сигнал на жената на бившия шеф на Столичното следствие Петьо Петров – Петьо Еврото – Любена, героиня, заедно със съпруга си в корупционния скандал „Осемте джуджета“ продължи около осем години. През цялото това време са командировани хора в различни градове и села да събират всичко, което може да се свърже с мен. Проверено беше дори имотното състояние на мой дядо, свещеник, който е починал през… 1936 г. Проверени бяха роднини на съпругата ми, която няма абсолютно никакво отношение към повдигнатото ми обвинение. Бяха изпращани полицаи в дома ми да проверяват дали спазвам определената мярка „Подписка“. Други полицаи разпитвали съседи за това какви/кои хора идват у нас, как се държа в блока и пр. Свидетели трябваше по няколко пъти да пътуват до столицата, за да дадат едни и същи показания няколко пъти. Експерти и всякакви други служители с неизвестно предназначение, щат и длъжност събираха месец след месец някакви документи и книжа, с които напълниха няколко дебели папки.
Междувременно колкото пъти прокуратурата вкара делото в съда, толкова пъти съдът го връщаше поради липса на доказателства и десетки пропуски в обвинителния акт. Ще спестя имената на прокурорите, някои от които специално командировани да гарантират моето „размазване“. Понякога изчитането на техните пропуски от съда продължаваше над 2 часа и ми ставаше неудобно за тях. Друг път се чудех, как е възможно хора с дипломи и претенции да са толкова неумели, да го кажа деликатно. Трябваше да свършат „мръсна поръчка“, спусната от най-високо място, както споделиха някои магистрати, свързани с процеса.
През годините изгубих представа за всички процедури, експертизи, проверки, нито броя на ангажираните лица (вероятно десетки) в този абсурден сериал. Осем години на тези хора са изплащани заплати и хонорари и всякакви други суми за свършено нещо си. Плащали са българските граждани. Финалът бе прекратено дело поради липса на доказателства. Цели осем години и трудът на много хора отиде на вятъра, защото някакви идиоти на върха на пирамидата бяха решили, че им преча. Просто не съм от техния отбор, а сайтът ни Фрог нюз си позволява да ги критикува и да прави журналистически разследвания. Страшни престъпления…
И това скъпо упражнение се повтаряше много пъти, защото ми се повдигаха и други обвинения, където се трудеха други екипи. Четири ли, пет ли - вече не ги броя. И в Организирана престъпна група (ОПГ) ме вкараха, заедно с човек, когото не съм познавал в периода, в който трябвало, според обвинението, да сме извършили ужасно престъпление…
Прибавям към поредицата съдебни дела проверки от НАП и „поемането“ ми от КПКОНПИ. Това са още десетки служители, ангажирани с моята скромна персона.
Прокурорски сюжет по Кафка (спомнете си „Процесът“), който продължава години наред. В крайна сметка обвиненията падат едно след друго заради пълната им несъстоятелност. Но данъкоплатецът финансира целият този процес, предизвикан от решението на някакви хора с власт да отмъстят някому и да го турят на място. Това струва много пари. Адски много пари! А данъкоплатецът няма понятие кой и защо ги пилее. Не вярвайте на статистиката за големите успехи на обвинението – стъкмени отчети с манипулирани данни. Истинският резултат е: първи по корупция, системата е превърната в инструмент за репресии, нулево върховенство на правото, ултра ниско обществено доверие и най-важното – липса на справедливост. И още - над два милиона българи зад граница.
Тази бегла калкулация е само по един случай, а колко други има подобни, че и много по-драстични? На прокурорите не им пука за провалените дела, за десетките отсъжданията на Европейския съд в полза на обвиняемите за нарушени права и несъстоятелни обвинения. Обезщетенията ги плащат отново данъкоплатците. Няма наказан или глобен прокурор за загубените дела. Как тогава се определя КПД на обвинителите? По техните кухи хвалби?
Моят случай е само един пример за безхаберното и нерядко умишлено пръскане на милиони за действия а ла Вишински.
Всеки българин може да добави още и още примери.
Гешев е гневен за „отнетите“ пари, но истината е, че той и подобните му ги отнемат от данъкоплатците срещу съмнителна защита на обществения интерес. Като гражданин ми се иска нашите пари да се харчат прозрачно и в името на справедливостта. Защото се получава пълен абсурд: плащаме, за да ни мачкат и презират.
Понякога си мисля, че филмите на Тарантино имат понякога точно послание… „Криминале“,"Мачете" и „Убий Бил“, например. Бам, бам – на човек като му писне… става решителен.
След тези редове може да ми повдигнат обвинение за заплаха или за подбуждане към нещо си. Давайте.
Бъдете роби и послушни, ако искате, аз отказвам.
Огнян Стефанов
