Минаха три дни, забравихте ли го вече? Исус от Айтос. Той няма нито един костюм, не носи тъмни очила, не го дават по телевизора всеки ден. На 14 години е и въпреки мизерията, в която живее, е успял да остане човек.
Минаха три дни, откакто показаха по телевизията момчето, което върна намерено с пари портмоне, а на мен ми се иска никога да не го забравяме – и него, и постъпката му. 14 годишният Исус, дето няма обувки, няма какво да яде и никога в живота си не е имал торта за рождения си ден. И въпреки това всяка сутрин, когато отвори очите си вероятно не си казва: „Добро утро мизерия!“, както повечето от нас биха си казали…
14-годишният Исус знае какво е да нямаш, но не знае какво е да имаш, защото дори не предполага какво е да загубиш пари. Живее в дом без ток с още осем братчета и сестричета. Та, той върна парите! В замяна е получил… много – и торта, и доверие, и пари, и благодарности, и доста приятели. 14 годишния Исус е богат, защото е добър и има сърце.
Чудя се само защо обръщаме внимание на хора и деца като Исус, след като направят или нещо много лошо, или пък нещо много добро. Защо Исус, семейството му, братята и сестрите са забравени – от мен, от теб, от държавата?
Иска ми се да имаме очи да виждаме и това добро – доброто на хора като Исус, защото то е истинско. И когато следващия път някой нещо ви обещава от телевизора, сетете се за момчето от Айтос. То не обещава, то направо действа. Дано онези в депутатските кресла – с лъскавите обувки, с белите ризки и късите полички, са видяли 14-годишното момче и са научили нещо от него. Ако имат смелост, нека сами пред себе си признаят – колко портмонета откраднаха, въпреки че не познават мизерията, в която живее Исус?
Веселка Иванова
