Два месеца след като държавното кормило бе поето от новата широка коалиция, изтикала предишните управляващи от ГЕРБ в ъгъла, обществените нагласи започнаха леко да се променят. Докато доверието към кабинета “Петков” все още е най-високото от 2009 г. насам, симпатизантите на партиите в коалицията вече започват да се отнасят и леко скептично що се отнася до осъществяването на новия управленски модел. Доверието в главния прокурор е едва 8%.
Това показват данните на “Алфа рисърч” от проведено миналата седмица изследване на обществените нагласи.
Настоящото правителство стартира с 35% положителна оценка, докато 25% бе неодобрението. Аналогично премиерът Кирил Петков също започва мандата си с доминиращо одобрение от 39% срещу 21% неодобрение – ситуация, която за последен път е наблюдавана отново през 2009 г.
Два месеца след сформиране на управляващото мнозинство обаче се наблюдават и първи съществени разминавания в отношението на симпатизантите на коалиционните партии към правителството. Най-висока подкрепа за него заявяват избирателите на “Продължаваме промяната“ (66%) и са практически единствените, които нямат критики към кабинета. Одобрението спада до 50 на сто сред симпатизантите на БСП, а сред тези на ИТН и “Демократична България“ е в рамките на 33% - 36%.
Само 39% от хората са на мнение, че този кабинет е съставен от професионалисти, а 34% са на мнение, че настоящото управление облагодетелства близки до властта лица и кръгове. 42% са на мнение, че правителството ще заработи по-добре през следващата година. Макар и подкрепящи правителството, симпатизантите на коалиционните партньори БСП, ИТН, “Демократична България“ са преобладаващо критични към всеки един от тези три аспекта на управлението.
Възвръщане ролята на парламентаризма и по-активна роля на Народното Събрание в управлението на държавата, беше едно от основните послания в предизборната кампания на т.нар. партии на промяната. След два неуспешни парламента настоящото 47-мото НС стартира с идентично одобрение като всички останали след 2009г. 18% оценяват положително дейността му срещу 29% отрицателно. Мнозинството от 53% все още нямат конкретни впечатления. Това позволява при достатъчна воля и компетентност да се използват възможностите за постигане на политически консенсус чрез легитимни парламентарни механизми, а не чрез силно неодобряваните от хората процедурни хватки.
Висок остава рейтингът на президента, който започва втория си мандат с 51% от общественото доверие срещу 23% недоверие. Равнището на одобрение за държавния глава сред електоратите на управляващите партии значително надхвърля подкрепата за собственото им правителство.
Към този момент, макар и разногласията (по темата Македония, смените в Булгаргаз, начините за противодействие на корупцията и пр.) да са доста пестеливо изразени публично, тезите на президента Радев се ползват с три пъти по-силен отзвук (34% от анкетираните ги споделят), отколкото тези на премиера Петков (едва 12% застават на негова страна при наличие на разминаване с Радев). 26%, основно привърженици на парламентарната опозиция, не споделят тезите на нито един от двамата. Сред коалиционните партньори по-близо до позициите на Радев стоят симпатизантите на БСП (71%), на ИТН (44%), дори и на ПП (38% от тях, срещу 26% за К.Петков). Единствено тези на ДБ са по-близки до аргументите и действията на Петков, отколкото до тези на Радев (33% : 17%).
Не може да се каже отсега как ще се развият отношенията президент-правителство през следващите месеци.
Два месеца след сформирането на настоящия кабинет одобрението на българите за дейността на съдебната власт продължава да е критично ниско, а реформите в тази сфера са сред водещите очаквания на избирателите. 13% имат положително отношение към работата на съда срещу 38% отрицателни оценки. Доверие в главния прокурор имат 8%. От средата на 2020г. отрицателното отношение към дейността му устойчиво изразяват над 50 на сто от пълнолетните българи (57% в настоящото проучване). Неутрално е отношението на 36% от българите.
