Крим принадлежи на Украйна, настояват от Киев. Москва обаче е категорична - анексирането на полуострова е необратимо. Общо взето около тези две твърдения се върти конфликта между двете държави, който стои в основата на високото напрежение в Европа, достигнало до най-високите си нива за последните десетилетия.
Русия започна да сплашва Украйна още преди осем години, когато нахлу в страната и анексира Крим, а не с натрупването на собствени войски по границата преди няколко месеца. Този полуостров остава неразрешима точка и елемент на враждебност в отношенията между Русия, Запада и Украйна.
“И Донбас, и Крим ще се върнат в Украйна. Изключително и само чрез дипломацията. Ние не посягаме на това, което не е наше, но няма да се откажем от земята си“, посочи украинския президент Володимир Зеленски в обръщение към нацията.
От своя страна руският президент Владимир Путин не дава признаци да даде крачка назад в твърденията си, че Крим принадлежи на Русия. Главата на Кремъл предупреди, че ако Украйна бъде допусната в НАТО, това може да въвлече Запада във война с Москва за Крим.
"Европейските страни, включително Франция, вярват, че Крим е част от Украйна, но ние смятаме, че е част от Руската федерация. И какво ще стане, ако се направят опити тази ситуация да се промени с военни средства? Имайте предвид, че доктрините на Украйна обявяват Русия за противник и заявяват възможността да си върне Крим, дори и с военна сила”, заяви президента Путин на среща с френския си колега Еманюел Макрон.
ЕС и САЩ наложиха санкции на Русия заради анексията и имаше до голяма степен беззъби резолюции от ООН и Съвета на Европа, но до неотдавнашното противопоставяне с Русия въпросът се изплъзна от международния дневен ред.
Украйна държи спомена жив
Киев обаче не забравя. Миналата година Украйна засили както вътрешните си, така и международните опити да си върне Крим, което до известна степен допринесе и за най-ниската точка в отношенията между Украйна и Русия днес. Киев прие ДЪржавна стратегия за деокупация и реинтеграция на временно окупираната територия на Крим през март 2021 г., в която се изброяват редица правни и административни мерки за проследяване на нарушенията на човешките права в Крим и наказателно преследване на извършителите, както и насърчаване на международните санкции на Русия и преследване на Кремъл в международни съдилища. Освен това в резолюцията присъства и насърчаване на икономиката на Украйна, за да може страната да осигури привлекателна алтернатива на руското управление и да облекчи административните въпроси за кримчани, като регистриране на раждания и смъртни случаи в Украйна.
Но освен санкции, самата стратегия много повърхностно разглежда стъпките, с които Крим де факто да бъде върнат обратно на Украйна. И няма нищо по въпроса с военните средства, към които се отнася Путин.
Вместо това Украйна набляга на репресиите и русификацията на полуострова, за да настоява за непризнаване въз основа на нарушаване на международното право от страна на Кремъл.
След като въоръжени сили без отличителни знаци поеха контрола над полуострова (Путин най-накрая призна, че са руски през 2015 г.) и прибързаното организираният референдум, придаде вид на законност на присъединяването на Крим към Русия, руските паспорти бяха издадени автоматично на 2,4 милиона души в Крим. Русия работи усилено, за да интегрира Крим в своята правна система, налива пари в региона и активно насърчава руснаците да се заселят там - около половин милион души са се преместили от Русия от 2014 г.
Законите за екстремизма и тероризма се използват срещу опозиционери, особено сред кримските татари - единствената голяма група в Крим която се противопоставя мирно на анексията на Крим. Русия обяви техния управителен орган Меджлис за терористична организация и затвори над 100 кримски татари по обвинения в тероризъм.
След приемането на държавната стратегия, Украйна свика Кримската платформа - основен дипломатически тласък за запазване на Крим в международния дневен ред. На учредителното му заседание през август присъстваха 46 представители на държави и международни организации.
Това очевидно подразни Русия. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков посочи, че Москва оценява това събитие като “неприятелско” спрямо Руската федерация.
Предизвикателството към Москва
Друго раздразнение за Москва се оказа законът на Украйна за коренното население от 2021 г. Спорд документа "коренно население" е всяка малцинствена група без собствена държава, която се намира извън пределите на Украйна. Това включва три групи - кримските татари, кримчаните и всички хора в Крим, но изключва руснаците - най-голямото малцинство в Украйна. Законът е изрично част от стратегията на Украйна да си върне Крим и да оспори руския прочит на събитията, според който Крим винаги е бил руски. Путин многократно го критикува, дори го сравнява с расовите закони в нацистка Германия, в реторика, повтаряща твърденията за „геноцид“, които Русия редовно отправя срещу Украйна за предполагаема дискриминация срещу рускоговорящите.
Русия също определи като геноцид прекъсването на водоснабдяването на Крим от Украйна през 2014 г. Това се случи повторно през 2015 г., след като активисти взривиха електрически стълбове в Южна Украйна, прекъсвайки доставката на електроенергия. Украйна предложи да възобнови доставките на електроенергия по договор с "окупираната украинска територия на Крим". Русия отказа. Държавната стратегия на Украйна предвижда възстановяване на водоснабдяването, след като Крим се върне под контрола на Украйна.
превод и редакция: Джесика Вълчева
