Специализираните съдилища са превърнати в съдилища за специални разузнавателни средства. Това каза пред БНР зам.-министърът на правосъдието Борислав Ганчев.
Едва 3% от делата, образувани в тях, са по същество - наказателни с общ характер. От 6418 дела 2992 касаят разрешаване за използване на СРС. От съдени 290 - оправдани са 70, което е нормално, но 168 са с наказание лишаване от свобода до 3 години. Специализираните съдилища бяха промотирани като съдилища за тежка престъпност, за корупция по високите етажи на властта", уточни той.
Зам.-министърът допълни: "Вече е налице формалната правна възможност за искане за предсрочно прекратяване на правомощията на главния прокурор. Ще формулираме нови искания за това, различни от тези на проф. Янаки Стоилов като служебен министър. Считаме, че има данни за сериозни нарушения, които биха могли да обосноват предсрочно прекратяване. Продължават да постъпват и още данни".
По думите му трябва да има повече фокус върху процедурата по избор на нов Висш съдебен съвет: "За да е ясно, че там влизат не след формална процедура някакви личности, а личности и професионалисти, които могат да застанат и да заявят какво е виждането им по несъмнените въпроси и проблеми на съдебната власт. Условието тези хора да са магистрати не означава задължително добри членове на ВСС".
Той подчерта: "България трябва да знае, че за да получава субсидии от еврофондове, трябва ясно и точно да се прилага върховенството на правото и да се гарантират демократичните права и свободи. Промените в съдебната система не са наши измислици, това се и препотвърди от Съда на Европейския съюз.
Трябва да спазваме върховенството на правото. Затова в Плана за възстановяване и устойчивост основният фокус беше да сме по-смели в съдебната реформа, а поле на корекциите основно бяха реформите в прокуратурата. Европа ни показва, че промените трябва да се направят".
Ганчев посочи, че съдебната реформа се разделя на две групи от мерки - такива, за които не се изисква конституционно мнозинство, и такива, за които се изисква.
