Какво влиза в съда? Какви обвинения предявява прокуратурата? Има ли осъдени лица по високите етажи на властта за корупция? Тези риторични въпроси отправи правосъдният министър Надежда Йорданова по БТВ.
Делата или приключват с крах, по-голямата част не стигат до съда. Най-голямата власт, която прокуратурата притежава, е възможността да не повдигне обвинение на конкретно лице. Това е голямата власт, която в момента е безконтролна.
Ние разработваме механизъм, когато прокуратурата откаже да образува досъдебно производство, заинтересованото лице да може да обжалва този отказ пред съда. Правото да се повдига обвинение е на прокуратурата. Предвиждаме, когато прокуратурата отказва да образува досъдебно производство, съдът да прецени дали са обследвани всички обстоятелства и да върне преписката на прокурор.
Прокурорът казва как да се приложи закона. Тя не би могла да се оправдава или крие спрямо други органи. За да има ефективност на прокуратурата, трябва да се търси отговорност както от главния прокурор, така и от всички в прокуратурата.
КС посочи, че министърът на правосъдието има право да поиска главният прокурор да бъде предсрочно освободен. При нас има достатъчно факти и обстоятелства срещу него, включително и за уронване на престижа на съдебната власт. Следващите дни докладът ще го представим на вниманието на ВСС. Не си играя с календара. Целта не е да правим сензация, нашата цел е да приложим закона в цялата му строгост. Няма да говоря с ВСС през медиите.
Част от данните са медийно известни, друга част не са. Има широка палитра от доказателства, които ще представим пред ВСС.
Подхождам към прилагане на закона с цялата отговорност. Няма предрешена процедура. Не може да се подходи преднамерено към нито един казус. ВСС се поставя пред огромен тест. Очаквам Съветът да приложат конституцията, така както указва. Ако се провали на този тест, ще бъдат предприети коригиращи действия. Ситуацията е странна - имаме главен прокурор с 8% доверие. В същото време по дефиниция, прокурорите действат от името и в интерес на обществото. Тази ситуация е меко казано неприемлива.
Имаме два проблема, като по-големият е институционалният - статут на главния прокурор. Липсва механизъм за търсене на отговорност. Това е задача на законодателната и изпълнителната власт. Въпросът е персонален. Във всеки случай, когато има магистрат, който нарушава задълженията си и уронва престижа на съдебната власт, той трябва да бъде отстранен. Главният прокурор пречи да се търсят решения на проблемите.
В България публичните средства трябва да се разходват публично и ефективно. И днес трудно можем да кажем за какво се разходват средствата за прокуратурата и не само там. Вземат се 20 млн. от прокуратурата, като от 354 млн. се вземат 20. По-малко от 6 процента. Какво видях - на пленум на ВСС се коментират разходи за почивните бази на съдебната власт. Видях, че за почивните бази на прокуратурата се отделят два пъти повече средства от тези на съдилищата. Не мога да кажа дали става въпрос за брой почиващи, но със сигурност става въпрос за абсолютни стойности. Става въпрос за големи диспропорции. Вижда се, че бюджетът отделя за един обвинителен акт два пъти повече пари. Това са въпроси, на които трябва да се търси отговор.
