Решението на руския президент Владимир Путин да признае Донецката и Луганската народни републики (ДНР и ЛНР) очаквано предизвика негативна реакция в страните от НАТО и техните партньори. На Запад това решение се счита за нарушение на международното право, както и на суверенитета и териториалната цялост на Украйна.
САЩ и Великобритания вече обявиха намерението си да наложат санкции срещу Русия, въпросът за новите ограничения се проучва и от Европейския съюз, Канада и Япония. Киев подчерта, че „не възнамеряват да раздават териториите си на никого“.
„Няма да дадем нищо на никого“
Президентът на Украйна Владимир Зеленски във видеообръщение към народа на страната определи действията на Русия като „нарушение на суверенитета и териториалната цялост“ на страната му. Признаването на ДНР и ЛНР, каза той, „може да означава едностранно оттегляне на Русия от Минските споразумения".
„Няма да дадем нищо на никого“, категоричен е Зеленски. Той отбеляза, че Украйна „е вярна на политическото и дипломатическото уреждане“, но в същото време „в съответствие с член 51 от Устава на ООН си запазва правото на индивидуална и колективна самозащита“.
Украинският президент съобщи, че вече е провел телефонни разговори с редица чуждестранни лидери и е инициирал спешни заседания на Съвета за сигурност на ООН и ОССЕ, както и свикване на среща на върха на страните от Нормандската четворка (Русия, Украйна, Франция, Германия). .
Украинското външно министерство призова за „използване на болезнени санкции срещу Русия".
Западът и партньори
В указа на президента на САЩ Джо Байдън признаването на ДНР и ЛНР е определено като противоречащо на „задълженията на Русия по Минските споразумения“ и създава „необичайна и изключителна заплаха за националната сигурност и външната политика на Съединените щати“.
Държавният секретар Антъни Блинкен обеща „бърз и решителен отговор (...) в координация с партньорите". В същото време Вашингтон не възнамерява да изпраща войски в Украйна, посочи на брифинг високопоставен представител на американската администрация.
Британският премиер Борис Джонсън нарече решението на Москва „очевидно нарушение на международното право“ и „откровено нарушение на суверенитета и териториалната цялост на Украйна“. По негово мнение страните от Запада сега трябва „да окажат възможно най-голям натиск“ върху руското ръководство. В същото време политикът смята, че „все още могат да се върнат назад".
Елисейският дворец осъди решението на Москва като „едностранно нарушение на международните задължения".
Германският канцлер Олаф Шолц също „силно осъжда" хода на Москва, като се съгласява с президентите на Франция и САЩ, че той „няма да остане без отговор".
Анджей Дуда, президент на ОССЕ, председателстващ ОССЕ и ръководството на балтийските страни призоваха за твърда позиция и незабавни санкции срещу Руската федерация.
Турското външно министерство заяви, че смята признаването на независимостта на ДНР и ЛНР „неприемливо" и „го отхвърля".
Токио осъди действията на Москва, заявявайки, че в координация с партньорите обмисля варианти за „твърд отговор" на решението на Руската федерация.
Наричайки решението на Москва „неприемливо, неразумно и необосновано“, австралийският премиер Скот Морисън призова руските власти „незабавно и безусловно“ да се откажат от признаването на ДНР и ЛНР. Той също така заяви, че Русия „нахлула в суверенната територия на Украйна“.
Нови санкции?
Президентът на Съединените щати със свой указ незабавно наложи забрана за инвестиции в ДНР и ЛНР, както и всякакви търговски сделки с тях, включително стоки, услуги и технологии. Документът позволява налагането на санкции срещу действащите в ДНР и ЛНР.
Според посланика на САЩ в ООН Линда Томас-Грийнфийлд санкциите на Русия ще бъдат наложени във вторник. Канада и Обединеното кралство са готови да предприемат същата стъпка. Според външните министри на тези страни обаче става дума за „отделни санкции“, които се различават от планираните в случай на „военна инвазия“ на Русия в Украйна.
Президентът на Франция се обяви в подкрепа на въвеждането на „целенасочени европейски санкции". Санкциите споменаха и официални представители на други европейски държави, както и на Япония, и Австралия.
Още реакции
Президентът на Република България Румен Радев коментира руското признаване на републиките в Twitter: „Признаването на така наречените ДНР и ЛНР от Руската федерация обрича на провал усилията за деескалация на конфликта в Украйна и води до нарастване на напрежението в целия регион. Устойчиво решение на тази криза не може да бъде намерено чрез нарушаване на международното право и с военни средства“
Австрия призова Русия да отмени решението си и подобно на Финландия, заяви, че координира отговора си с ЕС.
Швейцарското външно министерство нарече признаването на независимостта на републиките „грубо нарушение на международното право“ и призова Москва „да изпълни международните си задължения и да преразгледа действията си“.
Според сръбския президент Александър Вучич решението на Москва „де факто и по същество променя световния ред" и поставя Сърбия пред труден избор, тъй като Белград ще бъде подложен на натиск от Брюксел, изискващ единна европейска позиция. В същото време в Сърбия „има 85% от гражданите, които каквото и да се случи, каквото и да стане, ще бъдат на страната на Русия“.
Шведският премиер Магдалена Андерсон заяви, че Стокхолм силно осъжда действията на Русия и посочи, че отговорността да ескалиращата криза принадлежи единствено на политическото ръководство на Москва.
“Украйна е независима държава и има същите права да взема собствени решения, както всички останали държави в Европа. Когато това право е нарушено, ще има ясен отговор от страна на стария континент. Той ще дойде днес”, отсече Андерсон на пресконференция.
Правителството на Швеция провежда в момента извънредно заседание, на което да реши дали да изпрати около 2 милиона евро на Международния комитет на Червения кръст в Украйна.
Ирландия отсече - Путин прекрачи границата и отговорът на ЕС ще е силен. Позицията на страната бе представена от премиера Мишел Мартин, който бе категоричен - руският президент е нарушил фундаменталните принципи от устава на ООН, според които всички членове трябва да се въздържат от заплахата или използването на сила срещу териториалната цялост или политическата независимост на която и да е държава.
На международно ниво
Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш е „много загрижен" от решението на Русия. Ръководителят на организацията „счита решението на Руската федерация за нарушение на териториалната цялост и суверенитета на Украйна, което е в противоречие с принципите на Устава на ООН“ и „призовава за мирно уреждане на конфликта в Източна Украйна в съответствие със споразуменията от Минск, залегнали в резолюция 2202 на Съвета за сигурност“.
Действащият председател на ОССЕ, полският външен министър Збигнев Рау, генералният секретар на ОССЕ Хелга Шмид, както и председателят и генерален секретар на Парламентарната асамблея на ОССЕ Маргарета Сьодерфелт и Роберто Монтела осъдиха решението на Русия да признае ДНР и ЛНР, като го опрделиха като „нарушение на международното право и основните принципи на ОССЕ". Те призоваха Русия „незабавно да отмени това решение“.
Мария Пейчинович-Бурич, генерален секретар на Съвета на Европа, също призова за отмяна на решението.
Признаването на двете сепаратистки територии в Украйна за независими е грубо нарушаване на международното право, териториалната цялост на Украйна и Минските споразумения. Това пишат в Twitter председателите на Европейския парламент Роберта Мецола, Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, Европейския съвет Шарл Мишел и дипломат номер едно на Европа Жозеп Борел.
