От три години човечеството живее в страх! Ако има някакви, макар и слаби, податки пандемията Ковид да отзвучи, то пандемията Страх остава. Някой – кой?! – явно има полза от това и прави всичко възможно страхът да продължава. Всички опити на някои учени да изтръгнат искрица надежда сред тоя хаос се посреща на нож от техни колеги и те за пореден път се вживяват в ролята на Гюстав Доре, решени на всяка цена да ни покажат какво е Адът.
Вместо откровени, но премерени в стремежа да не се наранява и без това изстрадала психика на населението, разговори за вредата от едно и за ползата от друго в една такава пандемия, чуваха се – и продължават да се чуват! – пророкувания за недостиг на морги и гробища, за стадиони пълни с ковчези, за влакови композиции със замразени трупове и пр. и пр. И това роди тихата в началото и все по-нарастваща съпротива срещу необходимите и предпазни мерки и поведение на обществени места. Вредна за момента съпротива, но съвсем естествена реакция. По света е имало и чумни, и холерни, а в по-модерните времена и грипни епидемии и пандемии. И са отзвучавали. Ще си замине е Ковидът.
Но някой няма интерес от това. Обстановката трябва да бъде винаги напрегната. И се получава. Руснаците отдавна напуснаха Афганистан. Напуснаха го наскоро и американците. Има ли значение какво са оставили след себе си! Трябва да се гледа напред. Важното е страхът да не напуска човешките свити и без друго души. И ето сега е Украйна. Поводи има винаги. Въздушни пространства. Териториални води. Правото на избор. Навремето Хрушчов щеше да брани социалистическият избор на братска Куба. И инсталира своите ракети. И ги демонтира. Сега Байдан инсталира. И той ще демонтира. Ще изчезне – дай боже по-скоро! – и страхът. Но ще останат изранените човешки души.
Нека не бъда разбран неправилно. Аз съм твърдо за нарушаване и на въздушните пространства, и на териториалните води. Но това да бъдат нарушения, само ако е с „Полетът на бръмбара” на Римски –Корсаков, щом ще са руснаците, и с „Полетът на валкириите”, преидвождани от немеца Вагнер. Териториалните води няма да пострадат, ако в тях навлизат само единокият белеещ се парус на Лермонтов, защото той бяга от оная „страна рабов, страна господ” и само „Пияният кораб на Рембо”. Те – великите произведения на изкуството – са винаги и навсякъде добре дошли. Колкото по-голямо е струпването им по границите – толкова по-добре!
Крайно време е хората навсякъде по света да кажат: Стига вече! На кого? Знае се добре. Иначе ще продължим и в свръхмодерния 21 век като бурлаците на Волга да теглим с протрити от въжетата рамене гемията на шепа самодоволници.
Стига вече!
Кирил Кадийски
