Отец Иван от Нови Хан стана причина за голям шум в държавата тези дни. „О ужас!”, - изреваха чиновници, защото свещеника бил погазил някакви точки и алинеи от закона. Като едни центуриони те се нахвърлиха върху него, готови да разрушат дома в името на обществената безопасност.
За какво иде реч. Дом за сираци “Свети Николай” започва да се гради през 1988 г. в двора на църквата “Света Троица” в с. Нови хан. Всичко става почтено под надзора и контрола на Църковното настоятелство. Домът продължава да се строи и сега, като се разширява за приемане на повече нуждаещи се.
Строителството започва с 480 лв. От самото начало та чак до днес домът се издържа и оборудва само с помощи и дарения. От държавни и от църковни институции не е получен нито лев.
Досега през дома са минали над 250 души, които са намерили подслон, топла храна и облекло. Тук нуждаещите те живеят, докато се устроят някъде.
Понастоящем в дома живеят около 130 души, от които близо 80 са деца.
Всички те са получили втори шанс заради необятното сърце на отец Иван. Този, който сега е обявен за враг на законите, нарушител и какво ли не. Чудно как чиновниците не са се изхитрили да му организират една акция „Неблагодарните” и да го заключат в ареста при „наглите” и „октоподите” например. Всъщност не е късно...
В държавата хиляди несретници нямат подслон и залък хляб, няма кой да ги погледне, камо ли да се погрижи за тях. „Някакъв” свещеник обаче, видите ли, се изхитрил и прибрал 130 от тези блудни синове и дъщери. Не само това, ами ги облича, учи и възпитава. Какво нахалство, а? Това, което държавата отказва или не е в състояние да направи, го върши един човек от душа и сърце, но в нарушение на параграфа. И неизвестни блюстители на закона тръгват на поход срещу него. Те не искат да помогнат, не желаят да дадат лепта в благородното дело, а да спазят буквата на закона и демонстративно да разрушат строеното и кърпеното повече от 20 години. Не ги интересува, че си слагат грях на душата. Важното е да покажат правилно отношение към правилните правила. Тези същите сигурно са се подписали в защита на осакатеното куче Мима, без дори да разберат за какво става дума. Вечер гладят по главичките своите деца, пийват си биричка, гледат със затаен дъх Биг Брадър фемили и се оригват тихичко. Щастието им е осигурено – заплата, салам, музичка, кола и почивка на море. Триумф на лицемерието.
Ще направи ли някой подписка в защита на отеца и несретниците, намерили топлина под крилото му? Ще се активират ли дежурните благотворители от телевизиите, ще спретнат ли концертче? Ще се размърдат ли стотиците фондации? А президентът Първанов? Политиците? Или са заети с тържества, речи и борбата с кризите? Същите много обичат да се снимат с отеца, да показват съпричастност, да дават фалшива надежда на загърбените от съдбата, когато пиарите им преценят, че е нужно. Где са тези благородници сега?
Отец Иван сигурно е прецапал през някои параграфи. Направил го е, защото е трябвало да тича за лекарства, да моли тук и там за някой лев, да търси учебници трета и четвърта употреба, да увещава, да обяснява, да доказва, да успокоява, да връща в правия път...
Чиновниците обаче са безкомпромисни: приютът трябва да бъде разрушен! Не хотелите на „нуждаещите” се магистрати в Приморско. Не незаконните строежи върху земи от незаконни заменки. Не грандоманските бункери на олигарси в Банско, Пампорово, Свети Влас, Синеморец и къде ли още не. Не. На мушката е приютът на отец Иван. На такива хора няма как да обясниш какво вършат, щом сами не го разбират.
24 май е хубав ден за тяхната акция. Светите братя Кирил и Методий заслужават тъкмо на техния ден 130 души да усетят силата на закона и чиновническата десница.
„Върви народе възродени, към светли бъднини върви...”, написа някога Стоян Михайловски. Кой ли народ е имал предвид?
Петя Дянкова
