С признаването на Донецк и Луганск Путин направи сериозна стъпка към затварянето на вратата на дипломацията. Това коментира в интервю за Фрог нюз д-р Искрен Иванов, политолог и международен анализатор. Според него санкциите, които ще бъдат наложени на Русия, ще са катастрофални за руския народ.
Дали руският президент си вкара автогол с това решение и възможна ли е Трета световна война, четете в цялото интервю:
Как ще коментирате вчерашното изявление на Владимир Путин? Признаването на Донецка и Луганска републики приближава ли ни към война?
Преди 1-2 месеца неколкократно споделих, че войната в Украйна е геополитическа реалност и може да се очаква руска интервенция. Тогава този сценарий изглеждаше някак далечен и малко вероятен, но виждаме, че се случва точно това. Сега някой би поспорил, че това не е руска интервенция, а е просто признаване на тези две републики, че това е само стъпка към ескалация на напрежението, но нищо повече. Не бих се съгласил с тази теза, защото логично – признаването на Донецка и Луганска републики ще доведе до присъствието на руски военни части на тяхна територия, което вече се случва. По същество това е руска интервенция на територията на Украйна, нарушаване на териториалната цялост на страната, като обаче руската стратегия е доста по-усъвършенствана, по-добра и последователна от това, на което станахме свидетели през 2014 година, когато Русия анексира полуостров Крим.
Затръшна ли Путин вратата към дипломацията или тя все още е открехната?
Това е сериозна стъпка към затварянето на тази врата, защото на няколко пъти Европейският съюз предупреди, че ако се стигне до военна интервенция на територията на Украйна под каквато и да е форма, рязко намаляват опциите за противодействие на руските геополитически доктрини в западната част на Украйна. С други думи – и Европа, и Америка предупредиха, че санкции ще има. По-скоро тези действия на Русия ни приближават до един момент, в който напрежението може да нарасне взривоопасно, може да се стигне до последваща интервенция. Санкциите, които ще претърпи руската икономика, ще бъдат катастрофални, защото ще засегнат най-вече руското население. Именно то ще трябва да понесе политическата и икономическата отговорност за действията на руския президент.
Можем ли да кажем, че с това си решение Путин си вкарва автогол?
Ние бихме могли да го разтълкуваме като „вкарване на автогол“, но все пак трябва да направим разлика между стратегическата култура на Европа, тази на Съединените щати и тази на Русия. Стратегическата култура на Европа се крепи върху т.нар. „мека сила“, върху дипломацията. Големите европейски държави, в лицето на Франция и Германия, се опитаха да я използват, за да предотвратят по-нататъшна ескалация на този конфликт. Американската стратегическа култура се крепи върху т.нар. „твърда сила“ или в определени случаи, зависи от това кой е в Белия дом, на „интелигентна сила“ - съчетание на дипломация и оръжия или пък просто малко по-решителни действия с помощта на военни интервенции. Руската стратегическа култура се крепи върху онова, което повечето изследователи и политолози дефинират като „евразийство“. Както се изразява и проф. Александър Дугин в своя труд „Основи на геополитиката“ – „Русия може да бъде или велика, или никаква“. Тоест, когато става дума да външнополитически решения и за геополитика, руските политици винаги преди всичко отчитат това какви ще бъдат последиците от едно действие върху образа и престижа на Русия на международната сцена, а не толкова какви биха били последиците върху обикновения руснак. За нас това изглежда някак необяснимо – как е възможно един руски президент или политик да вкара автогол на собствения си народ. Но това е разлика, която е присъща за стратегическата култура на Русия.
Какви биха били последиците за България на този етап от развитието на конфликта Русия-Украйна?
Подозирам, че на този етап не може да се говори за някакви директни последици за България. Факт е обаче, че руските действия поставят под въпрос приоритетите на нашата национална сигурност. Продължавам да твърдя, че най-голямата заплаха за българската национална сигурност и за българския национален интерес е поляризацията в българското общество. Тази поляризация не е от вчера. Ако погледнем исторически, ще видим, че тя присъства още от времето на Освобождението, когато Учредителното събрание се поделя на две фракции – русофили и русофоби. Впоследствие те дават началото и на първите български политически партии. Бях неприятно изненадан, когато един наш народен представител обяви от трибуната, че понятието „национален интерес“ се дефинира различно от различните политически сили. Това няма как да бъде така. Все едно да приемем, че суверенитетът се дефинира различно от политици, юристи и т.н. Както суверенитетът, така и националният интерес е един. Смятам, че случващото се е заплаха за българската национална сигурност, ако не директна, то поне индиректна, защото действията на Русия поляризират българското общество. Една част от българските граждани силно подкрепят действията на Руската федерация и категорично осъждат военното присъствие на НАТО тук, на Балканите. Друга част пък искат повече натовски войски у нас и осъждат действията на Русия. Най-трагичното е, че няма „златна среда“, която по някакъв начин да послужи за отправна точка на консолидация за всички партии и граждани. И в общественото мнение, и в политическия дебат царуват тези две крайности.
Някои прогнозират Трета световна война. Според Вас това възможно ли е?
Ще си позволя да цитирам бащата на съвременния неореализъм Кенет Уолтц, който казва, че държавните актьори в 90% от случаите са рационални, а едва в 10% от случаите са неразумни. Силно се надявам в случая Русия да действа рационално. Според мен Третата световна война няма да избухне по начина, по който избухват в историята останалите две световни войни. Дори можем да кажем, че и сега живеем в условията на Трета световна война, когато светът лека-полека започва да става многополюсен. Това не е задължително да стане с помощта на бомбите, тъй като една война от типа на Първата и Втората световни би била равнозначна на самоунищожение на човечеството. Според мен такъв тип оценки са доста пресилени, но в крайна сметка, когато една ядрена сила е притисната до стената, тя би могла да е непредсказуема. Нека да не забравяме обаче, че 2-3 месеца преди конфликта в Украйна всички ядрени сили се събраха на една маса и категорично заявиха, че пълномащабна война между тях няма и не трябва да има, защото това би означавало краят на нашата цивилизация.
Интервю на Веселка Иванова
