Българските власти са длъжни да се събудят най-сетне от своята неофициално спазарена с Кремъл летаргия по въпроса за изкуственото руско малцинство, създавано систематично в България от режима на Путин с целенасочено отпускане на кредити за заселване в България на държавни служители ( в голямата си част от силовите структури на Русия), пенсионирани или не.
Това е водещата по етнически признак група чужди собственици на имоти в България, групирани при това компактно в определени части на българското Черноморие.
“Въпросът за признаване на независимостта на ДНР и ЛНР не съществува, заяви министърът на външните работи на казахстан Мухтар Тлеуберди. Той поясни, че Казахстан разглежда този въпрос като основаващ се на международното право и принципите на Организацията на обединените нации”.
Цитатът е от руската държавна информационна агенция РИА “Новости” и може да бъде смятан за достоверно отражение на официалната позиция на Казахстан, въпреки че същата агенция е сред най-големите разпространители на фалшиви новини в световния информационен поток и потвърди това свое “реноме” тази нощ, определяйки Бойко Борисов като настоящ премиер на България.
Светът се тресе от възмущение от вероломния акт на Путин да признае независимостта на двата региона в Украйна, който наричат себе си Донецка народна република и Луганска народна република, но самите украинци определят като ОРДЛО, Окупираните от Русия Донеццка и Луганска области.
Някой ще рече, че позицията на един Казахстан е маргинална на фона на световните реакции, но няма да се съглася. Тъкмо държавата, която е съюзник на Русия и споделя с нея по силата на своя договор с нея въпроси от областта на сигурността, само преди месец беше “посетена” от руски “миротворци”, но много бързо им нареди да напуснат след демарш на Пекин. Ето защо е твърде показателно, че дори толкова близък съюзник на Москва светкавично се разграничи от нея по казуса с указа на Путин за признаване на ОРДЛО като нещо друго, а именно като две “независими републики”, непризнати до вчера дори от самата Русия.
От всички заглавия в световните медии, които няма смисъл да повтарям поради лекотата, с която всеки сам може да ги открие с помощта на днешните информационни технологии, избирам да цитирам написаното от британския “Гардиън”, защото той се ангажира с прогноза.
“Путинският абсурден гневен спектакъл грози да се превърне в край на дългото му управление”, пише в заглавието си изданието, отбелязвайки между другото, че едночасовата объркана реч на Путин, която се опитва да внуши спонтанност, очевидно е записана часове по-рано от нейното излъчване в руския телевизионен ефир, видно от реакциите на някои московски съюзници в ООН, явно запознати предварително с нея.
Сега всички питат дали Путин ще направи следващата крачка и ще изпълни заканата си да въведе “миротворци” в ОРДЛО. Нека не гадаем с прогнози, които могат да се окажат остарели още докато четете този текст. Това, което има значение за нас като наблюдатели на въпросния гневен абсурден спектакъл на Путин, пълен с позоваване на фалшифицираната от него история, е да не участваме в него по никакъв начин.
Пиша това минути след като бях поканен да коментирам въпроса в новинарската емисия на Телевизия “Европа” в 10 часа тази сутрин. Веднага след края на коментара ми чух колегите да говорят за изпращането на руски “миротворци” в двете украински области. Искам да ги призова, тях и всички останали публични говорители и коментатори у нас, да не употребяват безкритично пропагандния инструментариум на Кремъл в тази информационна война на Путин срещу целия свят, на който той иска да наложи своята агресивност като форма на “миролюбие”.
Това е първият ми коментар. Смятам за много важно съобразяването с истината, а не с нейния изкривен от Путин, обратен смисъл. В противен случай би трябвало да се съгласим също с упреците на руския агресор, че вината за тази агресия е на украинския “режим” ( термин, използван от Путин по адрес на сменяемата чрез избори украинска власт, с което тя се отличава рязко от автократичното самодържие в Москва).
И с още много абсурди, сготвени за световна консумация от кремълската кухня, ще трябва да се съгласим, ако ги повтаряме безусловно. Ще трябва да приемем за правомерно всяка държава, която има на територията на съседна държава население, говорещо езика на по-големия съсед, да бъде разпокъсвана на правото на по-силния и в противоречие на международните правила, установени след Втората световна война.
Примерите са безбройни и е по-лесно да се каже, че са малко държавите ( поне в Европа), които не могат да изкопаят “исторически аргументи” за дестабилизиране на съседите си на правата на ощетени някога от тях. Няма да задълбавам в близката до ума хипотеза за Турция и българското етническо малцинство в България като основание спрямо нас да бъде приложен сценария на Путин.
Докога българските институции ще продължават политиката на предишните колаборационисти с Москва от ГЕРБ и “патриотите” да толерират това системно руско проникване, въоръжено тук с особената благосклонност на всички видове власти, които правят възможното да го улесняват административно и дори чрез специализирани само за руснаци юридически услуги? Те не знаят ли, че под благовидния предлог за заселване в “слънчева България” руският режим внедрява свои доверени лица за евентуална употреба за целите на руската имперска политика?
В България няма уседнало от предишни периоди руско малцинство, както в балтийските страни и в други бивши съседни на Русия бивши съветски колонии. Ето защо Москва систематично поощрява неговото създаване. В Южна Осетия и в ОРДЛО Русия издаваше руски паспорти, преди да използва тези новоизлюпени свои граждани по паспорт за основание да ги защитава с оръжие. У нас това не се налага. Стотици хиляди руски граждани се заселват в пропорция спрямо “туземците”, както никъде другаде в ЕС. Край Варна, в резервата “Камчия” се намира и най-голямата и модерна като комплекс от сгради и съоръжения база за разпространяване на руско влияние в света, гордо посочена като такава в една реч на външния министър Лавров.
Иначе София е против разполагане на части на НАТО на наша територия…
Иво Инджев
