Първокласниците от Д клас (набор 84) от 138 ЕСПУ „Юрий Гагарин” се намериха в интернет след 26 години, похвалиха се пред frognews.bg самите те. Някогашните хлапета са станали мъже и жени, а част от тях са загубили част от спомените за съучениците си. “Само помня, че бях влюбен в едно момиче, но не мога да се сетя как изглеждаше”, се цепи един от компанията.
Всичко започва от Ясен Димитров, който скучаейки в къщи, прелиства стар лексикон. Внезапно на 32-годишният мъж му хрумва чрез facebook да издири приятелите си от детството. Така той успява да намери трима свои бивши съученици, които започват истинското издирване. Така от общо 40 души в тогавашния клас, до този момент са се открили 18 човека. Бандата прави facebook група и SKYPE чат стая и целодневно се опознават наново.
Повечето от тях са със семейства, деца, но никой не им се сърди, за тази „нова изневяра”.
Какво си спомнят днешните възрастни?
1984-1987 година – един съвсем друг строй и друго време, но все пак твърде спокойно за едно хубаво и истинско детство. „Нямаше интернет, играехме на ластик, народна топка и футбол”, разказват с умиление героите ни днес. Лятото момчетата се разделяли на левскари и цесекари, и правели здрави мачове, като в повечето случаи червените мачкали съперника. Зимата също не било скучна, защото момчетата се събирали пред блока на свой съученик и обстрелвали със снежни топки коли и рейсове, а и трамваи. Въпреки че тогава се карали лади и москвичи, стопаните на колите побеснявали и ставала истинска екшън гонитба по улиците на „Слатина”. "Имаше и жертви", спомнят си някои от порасналите деца, които още помнят шамарите на бесните шофьори.
Докато девойките играли на кротките си игри и учели уроците си, момчетата ходели по мачове. Отличници, влизали в ролята на „лоши момчета” и прескачали оградата на тогавашният стадион „Народна армия”, за да гледат гратис мачове на ЦСКА.
Безработни отличници, както и реализирани двойкаджии показва общата картина от новосформиращия се зрял „клас”. "Животът може да бъде Виенско колело", шегуват се някогашните първолаци.
В тогавашния клас имало будно момче на име Веселин, което не спирало да говори за политика и издавало училищен вестник. Той представлявал страница голям формат с налепени изрезки от „Работническо дело”. Сега, същият човек работи в известна телевизия, занимавайки се професионално с детската си мечта.
След Веселин, подобно на стария филм „Маргарит и Маргарита” в детската история присъства и Веселина, но сценарият е различен. Момичето е отличничка, която залягайки над уроците съвсем не забелязвала, че едно друго дете - класически тройкар, е луд по нея. След 26 години, обаче той я намира и я пита дали е усетила поне един от трепетите му. Отговорът, порасналите ученици пазят в тайна....... Все пак нищо вече не може да има, освен сладки трепети, защото в живота им са навлезли други личности и деца.
За какво си говорят днешните големи, някогашни съученици?
Някои от тях не си спомнят как са изглеждали техни приятели, други не се сещат за имена, а паметта им се избистряла постепенно в skype дискусията (в общата стая). Там те се чувстват като в някой психотрилър - за изгубена памет. Всички обаче са единни, че детството им е било хубаво и спокойно.
Издирването продължава, а бандата е категорична, че ще се събере, когато бъдат издирени всички. Тук обаче тръгва лоша мълва, една от съученичките им е загинала. Но всички вече са мъже и жени и някак си приемат този факт, макар и с голяма доза тъга.
И разказана от развълнуваните приятели, тази история звучи като песента на Тоника СВ – „Един неразделен клас”.
